Topic · 94 biographies

Physicians Born in the 19th Century

Bulgarian physicians born between 1800 and 1899, arranged by year of birth.

д-р Георги Поповичмежду 1805 и 1810 г. – преди навършване на 50 години (точната дата не е посочена)
Търновски лекар от XIX век, работил като военен лекар в Цариград и участвал в операция на султан Абдул Меджид. Умира млад от тропическа болест в Египет.
д-р Стоян Иванов Чомаков1819 – 23 ноември 1893 г.
Д-р Стоян Иванов Чомаков е известен лекар хирург, общественик и виден борец за църковна независимост. Смятан е за първия професионален български политик.
д-р Димитър Киров Кирович1820 – 1905
Един от първите български лекари, военен хирург, участник в три войни и първи дипломатически агент на Княжество България в Сърбия.
д-р Георги Атанасович10 март 1821 г. – 9 март 1892 г.
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
проф. д-р Петър Протич12 март 1822 г. – септември 1881 г.
Български лекар, възрожденец и поет, роден в Търново. Работи като военен лекар и психиатър в Букурещ, а след Освобождението се завръща в България.
д-р Васил Берон1824 – 24 септември 1909 г.
Васил Берон е лекар, просветен деец и археолог с широки научни интереси в областта на медицината, биологията, историята, езикознанието, философията и археологията. Смята се за основоположник на научната медицинска литература в България.
д-р Параскев Казаски1833 – 1912
Лекар от Търново, работил като военен лекар в Турция, а след Освобождението – в няколко български града. Известен с преданост към дълга и хуманни интереси.
д-р Георги Вълкович Чалъков6 септември 1833 г. – 26 февруари 1892 г.
Български лекар-хирург, военен и болничен администратор, политик и дипломат. Роден в заможно одринско семейство, той съчетава медицинска кариера в Османската империя с активно участие в националноосвободителното движение и строежа на следосвобожденска България.
д-р Пантелей Минчевич1834 – 22.12.1898
Български военен лекар и обществен деец, участвал в Руско-турската война на страната на руското командване. Заемал редица административни и медицински длъжности в следосвобожденска България.
д-р Димитър Павлович26 септември 1834 г. – 13 септември 1911 г.
Лекар и фармацевт, работил на границата между възрожденската и следосвобожденската епоха. Известен с редица новаторски приноси в медицината и фармацията в България.
д-р Иван Михайлов Панов30 август 1834 г. – 2 май 1894 г.
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 5-та опълченска дружина. Известен с благотворителната си дейност и дарението на имота си на Берковската гимназия.
д-р Константин Борисов Бонев1837 – 18 юни 1882 г.
Главен лекар на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878) и първи главен лекар на Българската земска войска. Смята се за основоположник на българската военна медицина.
д-р Младен Желязков Бонев13 октомври 1838 г. – ноември 1904 г.
Лекар и обществен деец, поставил началото на организираната болнична хирургия във Видин. Участник в Руско-турската война и основател на тракийско преселническо дружество.
д-р Стоян Радославов13 февруари 1838 г. – 1919 г.
Български лекар, хирург и обществен деец, приятел на Алеко Константинов и прототип на лекаря от пътеписа „До Чикаго и назад“. Дългогодишен управител на Русенската първокласна болница.
д-р Васил Кочев Караконьовски1840 – 10 февруари 1905 г.
Български лекар, обществен и политически деец, участник в Руско-турската война и в изготвянето на Санстефанския мирен договор. След Освобождението е народен представител и участва в изработването на Търновската конституция.
д-р Стойко Йорданов Гаев15 август 1841 г. – 19 януари 1890 г.
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
д-р Марин Пенчев Чалъков1841 – 1883
Български лекар от възрожденската епоха, участник в Руско-турската война (1877–1878) като дружинен лекар в румънска военна част.
проф. д-р Христо Танев Стамболски1842 – 4-ти юни 1932 година
Христо Танев Стамболски е първият български професор, лекар и обществен деец, получил образование в Имперското медицинско училище в Цариград. Придобива световна известност с изследванията си върху дракункулозата.
д-р Павел Яковлевич Пясецки26 октомври 1843 г. – 6 март 1920 г.
Руски военен хирург, пътешественик и художник, работил в габровската болница по време на Руско-турската война. Автор на книгата „Два месеца в Габрово“.
д-р Стат Антонов1844 – 21 март 1926 г.
Търновски лекар, известен като последния търновец, превързал Васил Левски. Участник в националноосвободителното движение и в медицинската дейност по време на Руско-турската война.
д-р Паскал Бисеров12 декември 1844 г. – 24 май 1921 г.
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
д-р Тодор Стоянович1844 – 1894
Д-р Тодор Стоянович е представен като първия български специалист по урология и основател на болницата в Стара Загора. Участва активно в обществения и политическия живот на България.
д-р Георги Димитров Янкулов27 март 1844 г. – 6 юли 1900 г.
Български лекар и общественик, участник в Руско-турската освободителна война. Активен политически деец в Пловдив след Освобождението.
д-р Димитър Калевич4 април 1845 г. – 12 юни 1922 г.
Д-р Димитър Калевич е първият български психиатър, участник в Руско-турската война като дружинен лекар в румънската армия и дългогодишен началник на психиатричното отделение в Александровска болница.
д-р Ангел Димитров Пискюлиев15 август 1845 г. – 9 март 1935 г.
Лекар, книжовник и общественик, д-р Ангел Димитров Пискюлиев е един от основателите на Варненското медицинско дружество и два мандата кмет на Варна. Работи като хирург, публикува медицински и обществени трудове и е известен с книжовната и преводаческата си дейност.
д-р Георги Антонов Цариградски1845 – 12 юли 1918 г.
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878), награден от руското командване с два Георгиевски кръста „За храброст“ за един ден.
д-р Димо Стойчев Куюмджиев1846 – октомври 1908 г.
Димо Стойчев Куюмджиев е лекар и революционен деец от Възраждането, завършил Имперското медицинско училище в Истанбул под чуждо име. Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война, след което работи като лекар и аптекар в България.
д-р Йосиф Любенов1846 – 1909
Български военен лекар, служил в османската армия в различни краища на арабския свят. Автор на медицински трудове и спомени, чиито разкази дават сюжет на Иван Вазов.
д-р Димитър Петров Моллов7 януари 1846 г. (26 декември 1845 г. по стар стил) – ?
Димитър Петров Моллов е лекар, учен, общественик и политически деец, роден в Елена. Известен е като основоположник на санитарното законодателство в България след Освобождението.
д-р Йордан Иванов Брадел1 април 1847 г. – 26 януари 1899 г.
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
д-р Михаил Калпаков1 октомври 1847 г. – 16 октомври 1907 г.
Д-р Михаил П. Калпаков е търновски лекар и обществен деец, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 17-та руска пехотна дивизия. Известен търновски благодетел, чийто портрет се носи на празничното шествие на 22 март.
д-р Ненчо Планински20 юли 1847 г. – 7 ноември 1895 г.
Лекар, общественик и просветител от Сливен, активен участник в националноосвободителното движение и в изграждането на здравеопазването след Освобождението.
д-р Георги Иванов Странски1 август 1847 г. – 4 януари 1904 г.
Георги Иванов Странски е български лекар от Калофер, участник в боевете за Плевен по време на Руско-турската война (1877–1878). Известен е и с активната си политическа дейност – участва в Съединението и заема редица държавни длъжности.
д-р Минчо Цачев1847 – 1919
Български лекар, роден в Дряново, работил като военен лекар, санитарен инспектор и главен лекар на българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград.
д-р Константин Иванов Везенков1848 – края на 1878 г.
Български лекар и опълченец, участвал в Руско-турската война (1877–1878) като военен лекар на III-та опълченска дружина. Прославя се с лична намеса в отбраната на Шипка на 23 август, като повежда ранени в щикова контраатака.
д-р Стойчо Христов Загорски1848 – 1902
Стойчо Христов Загорски е първият български лекар на длъжността градски лекар в Севлиево, революционен деец и военен лекар, участвал в Руско-турската война като лекар към Румънския Червен кръст.
д-р Яков Димитриев Петкович22 януари 1848 г. – 20 януари 1914 г.
Д-р Яков Димитриев Петкович е български лекар и военен медик, участник в Черногорското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война. Завършва медицина в Москва и изгражда военномедицинската си кариера в следосвобожденска България.
д-р Георги Сарафов1848 – 1915
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война като лекар на румънска част, по-късно председател на Българския Червен кръст и кмет на София.
д-р Иван Славков1848 – ?
Български лекар, завършил медицина в Букурещ, участник в Руско-турската война (1877–1878) и един от основателите на Българското медицинско дружество.
д-р Стефан Хаджипенчев15 април 1848 г. – 18 август 1913 г.
Български лекар от Търново, завършил медицина в Букурещ, известен с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Умира от холера след земетресението от 1913 г.
д-р Асен Шишманов1848 – 1894
Лекар от знатния Шишманов род, роден в Банат, завършил медицина във Виена. Работи в България след Освобождението, а по-късно практикува в Смирна и Цариград, като се проявява като пионер на хирургията и голям филантроп.
д-р Алекси Друмев1849 – 2 юли 1912 г.
Свищовски лекар, участвал като доброволец в Сръбско-турската и Руско-турската война, основател на болницата в Плевен и неин многократен управител, известен с щедри дарения за образование и здравеопазване.
д-р Георги Мачев1849 – 1921
Български лекар и военен медик, участвал в множество войни. Известен общественик в Източна Румелия.
д-р Алекси Христов1849 – 8 март 1913 г.
Габровски лекар от рода Палаузови, завършил медицина в Москва, участник в Руско-турската война и дългогодишен хирург и управител на болници в следосвобожденска България.
д-р Христо Рачев Чобанов25 май 1849 г. – 7 януари 1910 г.
Български лекар и юрист, братовчед и приятел на Христо Ботев, участник в Руско-турската война като военнополев лекар към румънската армия.
д-р Сава Мирков15 юни 1850 г. – 9 август 1927 г.
Български лекар, опълченец и общественик, участвал в Сръбско-турската и Руско-турската война. Известен с приноса си за присъединяването на България към Международния червен кръст.
д-р Йонас Басанавичус23 ноември 1851 г. – 16 февруари 1927 г.
Литовски лекар, прекарал около 25 години в България, където работи като окръжен и околийски лекар и допринася за здравното дело и медицинската наука. След завръщането си в Литва изиграва важна роля в националното ѝ възраждане.
Христо Лекарски1851 – 5 април 1907 г.
Христо Лекарски е поборник от възрожденска фамилия, два пъти прекъснал медицинското си следване заради участие в освободителни войни. След Освобождението се реализира като общественик и дългогодишен кмет на Кюстендил.
д-р Георги Константинов Хаканов1851 – 28 май 1899 г.
Български лекар хирург, пионер в костната и онкологичната хирургия в България, участник в Руско-турската и Сръбско-българската война.
д-р Капитон Г. Юриев1851 – 1927
Руски лекар хирург, първи управител на болницата в Разград (1879–1880), близък приятел на Захари Стоянов и участник в Съединението.
д-р Стефан Христов Бочаров1 април 1852 г. – 14 януари 1937 г.
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
д-р Йордан Севов1852 – ?
Български лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, смятан за пионер в антропологията в България.
Стефан Савов Бобчев20 януари 1853 г. – 8 септември 1940 г.
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
д-р Петко Димитров1853 – 1909
Български лекар, завършил медицина в Цариград, участвал в Руско-турската война първоначално в османската армия на Кавказкия фронт, а после в руска военнополева болница.
д-р Панайот Жечев1853 – 1908
Д-р Панайот Жечев е български лекар от епохата на Възраждането, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, впоследствие виден деец на здравеопазването в следосвобожденска България.
д-р Мирон Василиевич Игнатиев1853 – 1909
Руски лекар от дворянско семейство, завършил с отличие в Санкт-Петербург, работил в България като окръжен лекар и хирург, след което се посвещава на психиатрията в Русия.
Петър Ченковоколо 1854–1855 г. – ?
Български студент по медицина от Пловдив, участвал като доброволец-фелдшер в Руско-турската война (1877–1878). Служи в Първа опълченска дружина и участва в редица ключови сражения.
д-р Георги Золотович1855 – 4 ноември 1927 г.
Български военен лекар и хирург, извършил първата овариотомия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и значима фигура в изграждането на военната медицина след Освобождението.
д-р Иван Иванов Теодоров1856 – 12 февруари 1934 г.
Д-р Иван Иванов Теодоров е хирург, работил в редица болници в България, съосновател на първата частна физиотерапевтична лечебница в страната и автор на първите книги по морелечение у нас.
д-р Лука Иванов Ванков1857 – 25 юли 1931 г.
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
д-р Петър Петров Ораховац30 януари 1857 г. – 6 май 1922 г.
Черногорски лекар, избрал да работи в България, оставил значим принос в хирургията, здравната организация и медицинската литература. Заема редица високи административни и политически длъжности.
д-р Димитър Стефанов Киранов24 октомври 1859 г. – 1924 г.
Български военен лекар, ръководител на първата българска санитарна мисия в Манджурия по време на Руско-японската война (1904–1905 г.). Един от основателите на Българския лекарски съюз.
д-р Стефан Тодоров Козаров1861 – 11 октомври 1913 г.
Стефан Тодоров Козаров е лекар, роден в Сливен, дипломиран в Киевския университет. Работи като ординатор и управител на болници в Сливен и Плевен, а по-късно е главен инспектор при Дирекция на народно здраве в София.
д-р Асен Петров15 март 1862 г. – 20 февруари 1920 г.
Д-р Асен Петров е основоположник на съвременната българска хирургия, дългогодишен началник на хирургичното отделение на Александровска болница и автор на 94 научни труда. Смятан е за родоначалник на българската пластична хирургия.
д-р Юрдан Георгиев1 септември 1863 г. – 1932 г.
Български хирург, работил в Ловеч и Русе, известен с първата извършена в България нефростомия и с високата оценка на проф. Параскев Стоянов.
д-р Димитър Иванов Михайловски1864 – 1939
Български хирург, основоположник на пловдивската хирургична школа, завършил медицина и специализирал хирургия в Париж. Пръв в България извършил и публикувал редица хирургични интервенции.
д-р Тодор Кочев Недков22 юни 1864 г. – 11 май 1933 г.
Плевенски хирург, ръководил хирургичното отделение на Плевенската държавна болница в периода на войните за Национално обединение. Развива болничната база и медицинската организация при тежки военни условия.
д-р Марко Костов1865 – ?
Военен хирург и обществен деятел, основоположник на фамилия Костови – шест поколения лекари. Работи дълги години в Стара Загора.
д-р Иван Карамихайлов1866 – 26 май 1961 г.
Български хирург, роден в Шумен, специализирал във Виена, известен с военномедицинската си дейност и с признанието „Народен лекар“. Смятан за първия български хирург, удостоен с това звание.
д-р Стефан Сарафов1866 – 1921
Български лекар, завършил медицина в Париж, асистент в клиниката на проф. Пиер Потен. Развива медицинска, обществена и благодетелна дейност в България.
д-р Иван Георгиев Кожухаров1867 – 1958
Български хирург, специализирал при Теодор Билрот във Виена, с дългогодишна практика в Клементинска болница и собствена частна клиника в София.
д-р Иван Стоянов Момчилов5 юли 1868 г. – 11 февруари 1927 г.
Лекар и политик от Горна Оряховица, участник в Сръбско-българската война, депутат и подпредседател на парламента, удостоен с почетно гражданство на родния си град.
д-р Крум Неофитов Камбосев1870 – 1935
Лекар хирург и гинеколог, завършил медицина в Нанси, Франция, работил дълги години в болницата в Сливен. Баща на д-р Стефан Камбосев.
д-р Христо Аджаров1871 – 1960
Пловдивски хирург, началник на хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница в продължение на почти три десетилетия. Участник в трите поредни войни и основател на Пловдивската масонска ложа „Слънце“.
д-р Венета Камбурова17 юли 1871 година – ?
Д-р Венета Камбурова е великотърновка, завършила медицина във Франция, която работи в Русенската държавна болница и остава единствен лекар в нея по време на Балканската и Първата световна война.
проф. д-р Параскев Стоянов30 януари 1871 г. – 14 ноември 1940 г.
Български лекар, основоположник на модерната хирургия и морелечение в България, първи професор по хирургична пропедевтика в Медицински факултет – София. Освен медик, е и краевед, алпинист, фотограф и общественик.
д-р Христо Тантилов1871 – 1944
Христо Тантилов е роден в Карлово през 1871 г. и е определян като „първият обособен хирург-ортопед у нас“. Завършва медицина в Монпелие и специализира хирургия и ортопедия в Лондон, Париж и Виена.
д-р Мирчо Василев Морфов1872 – 1965
Български хирург, роден в Калофер, известен с изключителната си акуратност в оперативната работа. Пръв главен асистент на Катедрата по хирургична пропедевтика с оперативна медицина в София.
д-р Христо Момчилов24 декември 1873 г. – 20 август 1928 г.
Лекар от Елена, французки възпитаник, работил като околийски и хирург в родния си край. Посочван като прототип на литературни герои на Емилиян Станев.
д-р Григор Николов Драгиев1875 – 1954
Български хирург, специализирал в България и Виена при видни европейски хирурзи, работил като военен и болничен хирург, а след 1925 г. – в частна практика.
д-р Стефан Смядовски3 февруари 1875 г. – ?
Д-р Стефан Смядовски е шуменски лекар, пръв организатор на борбата с туберкулозата в региона. Въпреки многократни уволнения, остава верен на лекарския си дълг към съгражданите си.
д-р Съйко Съев20 октомври 1876 г. – 27 октомври 1933 г.
Д-р Съйко Съев е лекар хирург, работил предимно в Ловеч, известен с развитието на хирургическото отделение в Ловешката болница и с активна обществена дейност.
д-р Александър Маринов Недялков7 март 1879 г. – 1967 г.
Български хирург и балнеолог, специализирал в борбата с костно-ставната и лимфната туберкулоза при деца. Дългогодишен управител на Варненския морски детски санаториум и автор на близо 200 научни публикации.
д-р Георги Станойков Ефремов30 март 1883 г. – 24 октомври 1964 г.
Български лекар, хирург и публицист, завеждащ хирургичното отделение на Кюстендилската болница. Като кмет на Кюстендил има заслуга за спасяването на местните евреи от депортиране.
д-р Тома Ненов14 август 1885 г. – 1963 г.
Хирург и главен лекар на Хасковската болница, известен с това, че залага цялото си имущество като гаранция за спасителен заем за болницата по време на финансовата криза от 1933 г.
д-р Роберт Юрьевич Берзин1887 – 1950
Латвийски хирург, старши ординатор и водеща фигура в болницата на Руския червен кръст в София, известен с широка оперативна дейност и отлична репутация в България и извън нея.
проф. д-р Гочо Симеонов Москов8 януари 1891 г. – 24 септември 1942 г.
Български хирург, ръководител на катедрата по пропедевтика на хирургическите болести в Александровска болница и последовател на проф. Параскев Стоянов. Загива едва на 51 години от рак на дебелото черво.
д-р Петко Иванов Момчилов22 май 1893 г. – 23 януари 1953 г.
Хирург, акушер-гинеколог и общественик от Ямбол, участвал като доброволец в три войни. Осъден на смърт по политически обвинения и реабилитиран посмъртно.
д-р Димитър Церовски1894 – 1975
Д-р Димитър Церовски е търновски лекар с многостранна медицинска практика – хирург, интернист и инфекционист. Известен е като първия неврохирург в Търново.
д-р Христо Димитров Атанасов1897 – ?
Български хирург, завършил медицина в Берлин, известен с работата си в Католическата болница в Пловдив и с оригиналните си оперативни методи в областта на гръдната и коремната хирургия.
д-р Валентина Транен1897 – 1990
Д-р Валентина Транен е първата жена хирург в България и първата лекарка – ръководител на хирургично отделение в страната. Дъщеря на лекарската фамилия Транен от Плевен.
д-р Иван Димитров Гребенаров1898 – 1958
Д-р Иван Димитров Гребенаров е български хирург, роден в Пловдив през 1898 г. Работи в Александровска болница и болницата на „Червен кръст“ в София, а по-късно като хирург в Стара Загора.
д-р Димитър Петков Милев1898 – ?
Български хирург, преживял смъртна присъда по време на Владайското въстание, по-късно известен като отличен диагностик и поливалентен хирург.
д-р Светослав Джеров20 ноември 1899 г. – 21 декември 1980 г.
Варненски лекар-хирург, определян като „последният лекар-енциклопедист“. Дългогодишен ръководител на хирургичното отделение в Габрово и обществена фигура с широки културни интереси.

More topics