Topic · 46 biographies
Physicians in the Russo-Turkish War (1877–1878)
Bulgarian physicians who took part in the Russo-Turkish War of Liberation of 1877–1878, according to the book "Bulgarian Medics in the Russo-Turkish War (1877–1878)."
- д-р Стат Антонов1844 – 21 март 1926 г.
Търновски лекар, известен като последния търновец, превързал Васил Левски. Участник в националноосвободителното движение и в медицинската дейност по време на Руско-турската война.
- д-р Георги Атанасович10 март 1821 г. – 9 март 1892 г.
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
- д-р Васил Берон1824 – 24 септември 1909 г.
Васил Берон е лекар, просветен деец и археолог с широки научни интереси в областта на медицината, биологията, историята, езикознанието, философията и археологията. Смята се за основоположник на научната медицинска литература в България.
- д-р Паскал Бисеров12 декември 1844 г. – 24 май 1921 г.
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
- Стефан Савов Бобчев20 януари 1853 г. – 8 септември 1940 г.
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
- д-р Андрей Богданов
Български лекар, роден в Шумен, назначен за лекар на Първа опълченска дружина по време на Руско-турската война (1877–1878). Участва в ключови бойни действия по време на войната.
- д-р Константин Борисов Бонев1837 – 18 юни 1882 г.
Главен лекар на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878) и първи главен лекар на Българската земска войска. Смята се за основоположник на българската военна медицина.
- д-р Стефан Христов Бочаров1 април 1852 г. – 14 януари 1937 г.
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
- д-р Йордан Иванов Брадел1 април 1847 г. – 26 януари 1899 г.
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
- д-р Лука Иванов Ванков1857 – 25 юли 1931 г.
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
- д-р Константин Иванов Везенков1848 – края на 1878 г.
Български лекар и опълченец, участвал в Руско-турската война (1877–1878) като военен лекар на III-та опълченска дружина. Прославя се с лична намеса в отбраната на Шипка на 23 август, като повежда ранени в щикова контраатака.
- д-р Стойко Йорданов Гаев15 август 1841 г. – 19 януари 1890 г.
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
- д-р Петко Димитров1853 – 1909
Български лекар, завършил медицина в Цариград, участвал в Руско-турската война първоначално в османската армия на Кавказкия фронт, а после в руска военнополева болница.
- д-р Алекси Друмев1849 – 2 юли 1912 г.
Свищовски лекар, участвал като доброволец в Сръбско-турската и Руско-турската война, основател на болницата в Плевен и неин многократен управител, известен с щедри дарения за образование и здравеопазване.
- д-р Панайот Жечев1853 – 1908
Д-р Панайот Жечев е български лекар от епохата на Възраждането, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, впоследствие виден деец на здравеопазването в следосвобожденска България.
- д-р Стойчо Христов Загорски1848 – 1902
Стойчо Христов Загорски е първият български лекар на длъжността градски лекар в Севлиево, революционен деец и военен лекар, участвал в Руско-турската война като лекар към Румънския Червен кръст.
- д-р Георги Золотович1855 – 4 ноември 1927 г.
Български военен лекар и хирург, извършил първата овариотомия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и значима фигура в изграждането на военната медицина след Освобождението.
- д-р Димитър Калевич4 април 1845 г. – 12 юни 1922 г.
Д-р Димитър Калевич е първият български психиатър, участник в Руско-турската война като дружинен лекар в румънската армия и дългогодишен началник на психиатричното отделение в Александровска болница.
- д-р Михаил Калпаков1 октомври 1847 г. – 16 октомври 1907 г.
Д-р Михаил П. Калпаков е търновски лекар и обществен деец, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 17-та руска пехотна дивизия. Известен търновски благодетел, чийто портрет се носи на празничното шествие на 22 март.
- д-р Васил Кочев Караконьовски1840 – 10 февруари 1905 г.
Български лекар, обществен и политически деец, участник в Руско-турската война и в изготвянето на Санстефанския мирен договор. След Освобождението е народен представител и участва в изработването на Търновската конституция.
- д-р Димитър Киров Кирович1820 – 1905
Един от първите български лекари, военен хирург, участник в три войни и първи дипломатически агент на Княжество България в Сърбия.
- д-р Димо Стойчев Куюмджиев1846 – октомври 1908 г.
Димо Стойчев Куюмджиев е лекар и революционен деец от Възраждането, завършил Имперското медицинско училище в Истанбул под чуждо име. Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война, след което работи като лекар и аптекар в България.
- Христо Лекарски1851 – 5 април 1907 г.
Христо Лекарски е поборник от възрожденска фамилия, два пъти прекъснал медицинското си следване заради участие в освободителни войни. След Освобождението се реализира като общественик и дългогодишен кмет на Кюстендил.
- д-р Харалампи Марков
Първият дипломиран лекар в Разград, практикувал там преди и по времето на Освобождението. Син на д-р Марко Павлов, един от първите лекари по българските земи.
- д-р Георги Мачев1849 – 1921
Български лекар и военен медик, участвал в множество войни. Известен общественик в Източна Румелия.
- д-р Пантелей Минчевич1834 – 22.12.1898
Български военен лекар и обществен деец, участвал в Руско-турската война на страната на руското командване. Заемал редица административни и медицински длъжности в следосвобожденска България.
- д-р Сава Мирков15 юни 1850 г. – 9 август 1927 г.
Български лекар, опълченец и общественик, участвал в Сръбско-турската и Руско-турската война. Известен с приноса си за присъединяването на България към Международния червен кръст.
- д-р Димитър Петров Моллов7 януари 1846 г. (26 декември 1845 г. по стар стил) – ?
Димитър Петров Моллов е лекар, учен, общественик и политически деец, роден в Елена. Известен е като основоположник на санитарното законодателство в България след Освобождението.
- Николай Ненов
Николай Ненов е студент по медицина от Казанлък, записал се като доброволец в IV дружина на Българското опълчение по време на Руско-турската война.
- д-р Димитър Павлович26 септември 1834 г. – 13 септември 1911 г.
Лекар и фармацевт, работил на границата между възрожденската и следосвобожденската епоха. Известен с редица новаторски приноси в медицината и фармацията в България.
- д-р Иван Михайлов Панов30 август 1834 г. – 2 май 1894 г.
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 5-та опълченска дружина. Известен с благотворителната си дейност и дарението на имота си на Берковската гимназия.
- д-р Яков Димитриев Петкович22 януари 1848 г. – 20 януари 1914 г.
Д-р Яков Димитриев Петкович е български лекар и военен медик, участник в Черногорското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война. Завършва медицина в Москва и изгражда военномедицинската си кариера в следосвобожденска България.
- д-р Георги Сарафов1848 – 1915
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война като лекар на румънска част, по-късно председател на Българския Червен кръст и кмет на София.
- д-р Йордан Севов1852 – ?
Български лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, смятан за пионер в антропологията в България.
- д-р Иван Славков1848 – ?
Български лекар, завършил медицина в Букурещ, участник в Руско-турската война (1877–1878) и един от основателите на Българското медицинско дружество.
- д-р Георги Иванов Странски1 август 1847 г. – 4 януари 1904 г.
Георги Иванов Странски е български лекар от Калофер, участник в боевете за Плевен по време на Руско-турската война (1877–1878). Известен е и с активната си политическа дейност – участва в Съединението и заема редица държавни длъжности.
- д-р Стефан Хаджипенчев15 април 1848 г. – 18 август 1913 г.
Български лекар от Търново, завършил медицина в Букурещ, известен с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Умира от холера след земетресението от 1913 г.
- д-р Георги Константинов Хаканов1851 – 28 май 1899 г.
Български лекар хирург, пионер в костната и онкологичната хирургия в България, участник в Руско-турската и Сръбско-българската война.
- д-р Алекси Христов1849 – 8 март 1913 г.
Габровски лекар от рода Палаузови, завършил медицина в Москва, участник в Руско-турската война и дългогодишен хирург и управител на болници в следосвобожденска България.
- д-р Георги Антонов Цариградски1845 – 12 юли 1918 г.
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878), награден от руското командване с два Георгиевски кръста „За храброст“ за един ден.
- д-р Минчо Цачев1847 – 1919
Български лекар, роден в Дряново, работил като военен лекар, санитарен инспектор и главен лекар на българската болница „Евлоги Георгиев“ в Цариград.
- д-р Марин Пенчев Чалъков1841 – 1883
Български лекар от възрожденската епоха, участник в Руско-турската война (1877–1878) като дружинен лекар в румънска военна част.
- Петър Ченковоколо 1854–1855 г. – ?
Български студент по медицина от Пловдив, участвал като доброволец-фелдшер в Руско-турската война (1877–1878). Служи в Първа опълченска дружина и участва в редица ключови сражения.
- д-р Сава Черен
Български лекар, роден в Търново, участник в Сръбско-турската и Руско-турската войни, впоследствие окръжен лекар във Видин и депутат в първото Велико народно събрание.
- д-р Христо Рачев Чобанов25 май 1849 г. – 7 януари 1910 г.
Български лекар и юрист, братовчед и приятел на Христо Ботев, участник в Руско-турската война като военнополев лекар към румънската армия.
- д-р Георги Димитров Янкулов27 март 1844 г. – 6 юли 1900 г.
Български лекар и общественик, участник в Руско-турската освободителна война. Активен политически деец в Пловдив след Освобождението.
More topics
By specialty