Календар
Годишнини
Рождени дни и дни на кончината на лекарите, представени в книгите, подредени от днес нататък. Днешната дата е подчертана.
Днес
26 октомври
—
роден(а) д-р Павел Яковлевич Пясецки(* 1843 · 183 г.)
Руски военен хирург, пътешественик и художник, работил в габровската болница по време на Руско-турската война. Автор на книгата „Два месеца в Габрово“.
27 октомври
след 1 ден
починал(а) д-р Съйко Съев(† 1933 · 93 г.)
Д-р Съйко Съев е лекар хирург, работил предимно в Ловеч, известен с развитието на хирургическото отделение в Ловешката болница и с активна обществена дейност.
4 ноември
след 9 дни
починал(а) д-р Георги Золотович(† 1927 · 99 г.)
Български военен лекар и хирург, извършил първата овариотомия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и значима фигура в изграждането на военната медицина след Освобождението.
7 ноември
след 12 дни
починал(а) д-р Ненчо Планински(† 1895 · 131 г.)
Лекар, общественик и просветител от Сливен, активен участник в националноосвободителното движение и в изграждането на здравеопазването след Освобождението.
14 ноември
след 19 дни
починал(а) проф. д-р Параскев Стоянов(† 1940 · 86 г.)
Български лекар, основоположник на модерната хирургия и морелечение в България, първи професор по хирургична пропедевтика в Медицински факултет – София. Освен медик, е и краевед, алпинист, фотограф и общественик.
20 ноември
след 25 дни
роден(а) д-р Светослав Джеров(* 1899 · 127 г.)
Варненски лекар-хирург, определян като „последният лекар-енциклопедист“. Дългогодишен ръководител на хирургичното отделение в Габрово и обществена фигура с широки културни интереси.
23 ноември
след 28 дни
роден(а) д-р Йонас Басанавичус(* 1851 · 175 г.)
Литовски лекар, прекарал около 25 години в България, където работи като окръжен и околийски лекар и допринася за здравното дело и медицинската наука. След завръщането си в Литва изиграва важна роля в националното ѝ възраждане.
починал(а) д-р Стоян Иванов Чомаков(† 1893 · 133 г.)
Д-р Стоян Иванов Чомаков е известен лекар хирург, общественик и виден борец за църковна независимост. Смятан е за първия професионален български политик.
12 декември
след 47 дни
роден(а) д-р Паскал Бисеров(* 1844 · 182 г.)
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
13 декември
след 48 дни
починал(а) проф. д-р Бойчо Бойчев Бойчев(† 1971 · 55 г.)
Бойчо Бойчев е един от основателите на българската ортопедия и травматология. Директор е на първата самостоятелна клиника по ортопедия и травматология в България и създател на собствена научна школа.
21 декември
след 56 дни
починал(а) д-р Светослав Джеров(† 1980 · 46 г.)
Варненски лекар-хирург, определян като „последният лекар-енциклопедист“. Дългогодишен ръководител на хирургичното отделение в Габрово и обществена фигура с широки културни интереси.
24 декември
след 59 дни
роден(а) д-р Иван Селимински(* 1799 · 227 г.)
Д-р Иван Селимински е български лекар-хирург, просветител и революционер от епохата на Възраждането. Роден с рождено име Йордан Христов, той съчетава медицинска кариера с активна национално-освободителна дейност.
роден(а) д-р Христо Момчилов(* 1873 · 153 г.)
Лекар от Елена, французки възпитаник, работил като околийски и хирург в родния си край. Посочван като прототип на литературни герои на Емилиян Станев.
4 януари
след 70 дни
починал(а) д-р Георги Иванов Странски(† 1904 · 123 г.)
Георги Иванов Странски е български лекар от Калофер, участник в боевете за Плевен по време на Руско-турската война (1877–1878). Известен е и с активната си политическа дейност – участва в Съединението и заема редица държавни длъжности.
5 януари
след 71 дни
починал(а) д-р Марко Павлов(† 1864 · 163 г.)
Първият дипломиран български лекар, военнополеви хирург в Наполеоновата армия. Открива първата аптека на територията на днешна България – в Търново през 1823 г.
7 януари
след 73 дни
роден(а) д-р Димитър Петров Моллов(* 1846 · 181 г.)
Димитър Петров Моллов е лекар, учен, общественик и политически деец, роден в Елена. Известен е като основоположник на санитарното законодателство в България след Освобождението.
починал(а) д-р Христо Рачев Чобанов(† 1910 · 117 г.)
Български лекар и юрист, братовчед и приятел на Христо Ботев, участник в Руско-турската война като военнополев лекар към румънската армия.
8 януари
след 74 дни
роден(а) проф. д-р Гочо Симеонов Москов(* 1891 · 136 г.)
Български хирург, ръководител на катедрата по пропедевтика на хирургическите болести в Александровска болница и последовател на проф. Параскев Стоянов. Загива едва на 51 години от рак на дебелото черво.
14 януари
след 80 дни
починал(а) д-р Стефан Христов Бочаров(† 1937 · 90 г.)
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
19 януари
след 85 дни
починал(а) д-р Стойко Йорданов Гаев(† 1890 · 137 г.)
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
20 януари
след 86 дни
роден(а) Стефан Савов Бобчев(* 1853 · 174 г.)
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
починал(а) д-р Яков Димитриев Петкович(† 1914 · 113 г.)
Д-р Яков Димитриев Петкович е български лекар и военен медик, участник в Черногорското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война. Завършва медицина в Москва и изгражда военномедицинската си кариера в следосвобожденска България.
22 януари
след 88 дни
роден(а) д-р Яков Димитриев Петкович(* 1848 · 179 г.)
Д-р Яков Димитриев Петкович е български лекар и военен медик, участник в Черногорското въстание, Руско-турската война и Сръбско-българската война. Завършва медицина в Москва и изгражда военномедицинската си кариера в следосвобожденска България.
23 януари
след 89 дни
починал(а) д-р Петко Иванов Момчилов(† 1953 · 74 г.)
Хирург, акушер-гинеколог и общественик от Ямбол, участвал като доброволец в три войни. Осъден на смърт по политически обвинения и реабилитиран посмъртно.
26 януари
след 92 дни
починал(а) д-р Йордан Иванов Брадел(† 1899 · 128 г.)
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
30 януари
след 96 дни
роден(а) д-р Петър Петров Ораховац(* 1857 · 170 г.)
Черногорски лекар, избрал да работи в България, оставил значим принос в хирургията, здравната организация и медицинската литература. Заема редица високи административни и политически длъжности.
роден(а) проф. д-р Параскев Стоянов(* 1871 · 156 г.)
Български лекар, основоположник на модерната хирургия и морелечение в България, първи професор по хирургична пропедевтика в Медицински факултет – София. Освен медик, е и краевед, алпинист, фотограф и общественик.
31 януари
след 97 дни
роден(а) д-р Спиридон Тодоров(* 1901 · 126 г.)
Д-р Спиридон Тодоров е български хирург, роден в лекарско семейство, работил последователно в Русе, Лом и Силистра. Известен е и с литературната си дейност – основава първия литературен кръжок за здравни работници в България.
3 февруари
след 100 дни
роден(а) д-р Стефан Смядовски(* 1875 · 152 г.)
Д-р Стефан Смядовски е шуменски лекар, пръв организатор на борбата с туберкулозата в региона. Въпреки многократни уволнения, остава верен на лекарския си дълг към съгражданите си.
10 февруари
след 107 дни
починал(а) д-р Васил Кочев Караконьовски(† 1905 · 122 г.)
Български лекар, обществен и политически деец, участник в Руско-турската война и в изготвянето на Санстефанския мирен договор. След Освобождението е народен представител и участва в изработването на Търновската конституция.
11 февруари
след 108 дни
починал(а) д-р Иван Стоянов Момчилов(† 1927 · 100 г.)
Лекар и политик от Горна Оряховица, участник в Сръбско-българската война, депутат и подпредседател на парламента, удостоен с почетно гражданство на родния си град.
12 февруари
след 109 дни
починал(а) д-р Иван Иванов Теодоров(† 1934 · 93 г.)
Д-р Иван Иванов Теодоров е хирург, работил в редица болници в България, съосновател на първата частна физиотерапевтична лечебница в страната и автор на първите книги по морелечение у нас.
13 февруари
след 110 дни
роден(а) д-р Стоян Радославов(* 1838 · 189 г.)
Български лекар, хирург и обществен деец, приятел на Алеко Константинов и прототип на лекаря от пътеписа „До Чикаго и назад“. Дългогодишен управител на Русенската първокласна болница.
16 февруари
след 113 дни
починал(а) д-р Йонас Басанавичус(† 1927 · 100 г.)
Литовски лекар, прекарал около 25 години в България, където работи като окръжен и околийски лекар и допринася за здравното дело и медицинската наука. След завръщането си в Литва изиграва важна роля в националното ѝ възраждане.
20 февруари
след 117 дни
починал(а) д-р Асен Петров(† 1920 · 107 г.)
Д-р Асен Петров е основоположник на съвременната българска хирургия, дългогодишен началник на хирургичното отделение на Александровска болница и автор на 94 научни труда. Смятан е за родоначалник на българската пластична хирургия.
26 февруари
след 123 дни
починал(а) д-р Георги Вълкович Чалъков(† 1892 · 135 г.)
Български лекар-хирург, военен и болничен администратор, политик и дипломат. Роден в заможно одринско семейство, той съчетава медицинска кариера в Османската империя с активно участие в националноосвободителното движение и строежа на следосвобожденска България.
6 март
след 131 дни
починал(а) д-р Павел Яковлевич Пясецки(† 1920 · 107 г.)
Руски военен хирург, пътешественик и художник, работил в габровската болница по време на Руско-турската война. Автор на книгата „Два месеца в Габрово“.
7 март
след 132 дни
роден(а) д-р Александър Маринов Недялков(* 1879 · 148 г.)
Български хирург и балнеолог, специализирал в борбата с костно-ставната и лимфната туберкулоза при деца. Дългогодишен управител на Варненския морски детски санаториум и автор на близо 200 научни публикации.
8 март
след 133 дни
починал(а) д-р Алекси Христов(† 1913 · 114 г.)
Габровски лекар от рода Палаузови, завършил медицина в Москва, участник в Руско-турската война и дългогодишен хирург и управител на болници в следосвобожденска България.
9 март
след 134 дни
починал(а) д-р Георги Атанасович(† 1892 · 135 г.)
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
починал(а) д-р Ангел Димитров Пискюлиев(† 1935 · 92 г.)
Лекар, книжовник и общественик, д-р Ангел Димитров Пискюлиев е един от основателите на Варненското медицинско дружество и два мандата кмет на Варна. Работи като хирург, публикува медицински и обществени трудове и е известен с книжовната и преводаческата си дейност.
10 март
след 135 дни
роден(а) д-р Георги Атанасович(* 1821 · 206 г.)
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
12 март
след 137 дни
роден(а) проф. д-р Петър Протич(* 1822 · 205 г.)
Български лекар, възрожденец и поет, роден в Търново. Работи като военен лекар и психиатър в Букурещ, а след Освобождението се завръща в България.
15 март
след 140 дни
роден(а) д-р Асен Петров(* 1862 · 165 г.)
Д-р Асен Петров е основоположник на съвременната българска хирургия, дългогодишен началник на хирургичното отделение на Александровска болница и автор на 94 научни труда. Смятан е за родоначалник на българската пластична хирургия.
21 март
след 146 дни
починал(а) д-р Стат Антонов(† 1926 · 101 г.)
Търновски лекар, известен като последния търновец, превързал Васил Левски. Участник в националноосвободителното движение и в медицинската дейност по време на Руско-турската война.
27 март
след 152 дни
роден(а) д-р Георги Димитров Янкулов(* 1844 · 183 г.)
Български лекар и общественик, участник в Руско-турската освободителна война. Активен политически деец в Пловдив след Освобождението.
28 март
след 153 дни
починал(а) д-р Иван Владимиров Руменов(† 1994 · 33 г.)
Български хирург, известен като „хирургът на безнадеждните случаи“, автор на оперативни методи в коремната хирургия и на 174 научни публикации. Работи в редица болници в страната, включително „Пирогов“ и Ямболската болница.
30 март
след 155 дни
роден(а) д-р Георги Станойков Ефремов(* 1883 · 144 г.)
Български лекар, хирург и публицист, завеждащ хирургичното отделение на Кюстендилската болница. Като кмет на Кюстендил има заслуга за спасяването на местните евреи от депортиране.
1 април
след 157 дни
роден(а) д-р Йордан Иванов Брадел(* 1847 · 180 г.)
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
роден(а) д-р Стефан Христов Бочаров(* 1852 · 175 г.)
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
4 април
след 160 дни
роден(а) д-р Димитър Калевич(* 1845 · 182 г.)
Д-р Димитър Калевич е първият български психиатър, участник в Руско-турската война като дружинен лекар в румънската армия и дългогодишен началник на психиатричното отделение в Александровска болница.
5 април
след 161 дни
починал(а) Христо Лекарски(† 1907 · 120 г.)
Христо Лекарски е поборник от възрожденска фамилия, два пъти прекъснал медицинското си следване заради участие в освободителни войни. След Освобождението се реализира като общественик и дългогодишен кмет на Кюстендил.
15 април
след 171 дни
роден(а) д-р Стефан Хаджипенчев(* 1848 · 179 г.)
Български лекар от Търново, завършил медицина в Букурещ, известен с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Умира от холера след земетресението от 1913 г.
2 май
след 188 дни
починал(а) д-р Иван Михайлов Панов(† 1894 · 133 г.)
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 5-та опълченска дружина. Известен с благотворителната си дейност и дарението на имота си на Берковската гимназия.
6 май
след 192 дни
починал(а) д-р Петър Петров Ораховац(† 1922 · 105 г.)
Черногорски лекар, избрал да работи в България, оставил значим принос в хирургията, здравната организация и медицинската литература. Заема редица високи административни и политически длъжности.
11 май
след 197 дни
починал(а) д-р Тодор Кочев Недков(† 1933 · 94 г.)
Плевенски хирург, ръководил хирургичното отделение на Плевенската държавна болница в периода на войните за Национално обединение. Развива болничната база и медицинската организация при тежки военни условия.
22 май
след 208 дни
роден(а) д-р Петко Иванов Момчилов(* 1893 · 134 г.)
Хирург, акушер-гинеколог и общественик от Ямбол, участвал като доброволец в три войни. Осъден на смърт по политически обвинения и реабилитиран посмъртно.
24 май
след 210 дни
починал(а) д-р Паскал Бисеров(† 1921 · 106 г.)
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
25 май
след 211 дни
роден(а) д-р Христо Рачев Чобанов(* 1849 · 178 г.)
Български лекар и юрист, братовчед и приятел на Христо Ботев, участник в Руско-турската война като военнополев лекар към румънската армия.
26 май
след 212 дни
починал(а) д-р Иван Карамихайлов(† 1961 · 66 г.)
Български хирург, роден в Шумен, специализирал във Виена, известен с военномедицинската си дейност и с признанието „Народен лекар“. Смятан за първия български хирург, удостоен с това звание.
28 май
след 214 дни
починал(а) д-р Георги Константинов Хаканов(† 1899 · 128 г.)
Български лекар хирург, пионер в костната и онкологичната хирургия в България, участник в Руско-турската и Сръбско-българската война.
4 юни
след 221 дни
починал(а) проф. д-р Христо Танев Стамболски(† 1932 · 95 г.)
Христо Танев Стамболски е първият български професор, лекар и обществен деец, получил образование в Имперското медицинско училище в Цариград. Придобива световна известност с изследванията си върху дракункулозата.
12 юни
след 229 дни
роден(а) проф. д-р Бойчо Бойчев Бойчев(* 1902 · 125 г.)
Бойчо Бойчев е един от основателите на българската ортопедия и травматология. Директор е на първата самостоятелна клиника по ортопедия и травматология в България и създател на собствена научна школа.
починал(а) д-р Димитър Калевич(† 1922 · 105 г.)
Д-р Димитър Калевич е първият български психиатър, участник в Руско-турската война като дружинен лекар в румънската армия и дългогодишен началник на психиатричното отделение в Александровска болница.
15 юни
след 232 дни
роден(а) д-р Сава Мирков(* 1850 · 177 г.)
Български лекар, опълченец и общественик, участвал в Сръбско-турската и Руско-турската война. Известен с приноса си за присъединяването на България към Международния червен кръст.
18 юни
след 235 дни
починал(а) д-р Константин Борисов Бонев(† 1882 · 145 г.)
Главен лекар на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878) и първи главен лекар на Българската земска войска. Смята се за основоположник на българската военна медицина.
20 юни
след 237 дни
роден(а) д-р Иван Владимиров Руменов(* 1914 · 113 г.)
Български хирург, известен като „хирургът на безнадеждните случаи“, автор на оперативни методи в коремната хирургия и на 174 научни публикации. Работи в редица болници в страната, включително „Пирогов“ и Ямболската болница.
22 юни
след 239 дни
роден(а) д-р Тодор Кочев Недков(* 1864 · 163 г.)
Плевенски хирург, ръководил хирургичното отделение на Плевенската държавна болница в периода на войните за Национално обединение. Развива болничната база и медицинската организация при тежки военни условия.
2 юли
след 249 дни
починал(а) д-р Алекси Друмев(† 1912 · 115 г.)
Свищовски лекар, участвал като доброволец в Сръбско-турската и Руско-турската война, основател на болницата в Плевен и неин многократен управител, известен с щедри дарения за образование и здравеопазване.
5 юли
след 252 дни
роден(а) д-р Иван Стоянов Момчилов(* 1868 · 159 г.)
Лекар и политик от Горна Оряховица, участник в Сръбско-българската война, депутат и подпредседател на парламента, удостоен с почетно гражданство на родния си град.
6 юли
след 253 дни
починал(а) д-р Георги Димитров Янкулов(† 1900 · 127 г.)
Български лекар и общественик, участник в Руско-турската освободителна война. Активен политически деец в Пловдив след Освобождението.
12 юли
след 259 дни
починал(а) д-р Георги Антонов Цариградски(† 1918 · 109 г.)
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878), награден от руското командване с два Георгиевски кръста „За храброст“ за един ден.
17 юли
след 264 дни
роден(а) д-р Венета Камбурова(* 1871 · 156 г.)
Д-р Венета Камбурова е великотърновка, завършила медицина във Франция, която работи в Русенската държавна болница и остава единствен лекар в нея по време на Балканската и Първата световна война.
20 юли
след 267 дни
роден(а) д-р Ненчо Планински(* 1847 · 180 г.)
Лекар, общественик и просветител от Сливен, активен участник в националноосвободителното движение и в изграждането на здравеопазването след Освобождението.
25 юли
след 272 дни
починал(а) д-р Лука Иванов Ванков(† 1931 · 96 г.)
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
1 август
след 279 дни
роден(а) д-р Георги Иванов Странски(* 1847 · 180 г.)
Георги Иванов Странски е български лекар от Калофер, участник в боевете за Плевен по време на Руско-турската война (1877–1878). Известен е и с активната си политическа дейност – участва в Съединението и заема редица държавни длъжности.
9 август
след 287 дни
починал(а) д-р Сава Мирков(† 1927 · 100 г.)
Български лекар, опълченец и общественик, участвал в Сръбско-турската и Руско-турската война. Известен с приноса си за присъединяването на България към Международния червен кръст.
14 август
след 292 дни
роден(а) д-р Тома Ненов(* 1885 · 142 г.)
Хирург и главен лекар на Хасковската болница, известен с това, че залага цялото си имущество като гаранция за спасителен заем за болницата по време на финансовата криза от 1933 г.
15 август
след 293 дни
роден(а) д-р Стойко Йорданов Гаев(* 1841 · 186 г.)
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
роден(а) д-р Ангел Димитров Пискюлиев(* 1845 · 182 г.)
Лекар, книжовник и общественик, д-р Ангел Димитров Пискюлиев е един от основателите на Варненското медицинско дружество и два мандата кмет на Варна. Работи като хирург, публикува медицински и обществени трудове и е известен с книжовната и преводаческата си дейност.
18 август
след 296 дни
починал(а) д-р Стефан Хаджипенчев(† 1913 · 114 г.)
Български лекар от Търново, завършил медицина в Букурещ, известен с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Умира от холера след земетресението от 1913 г.
20 август
след 298 дни
починал(а) д-р Христо Момчилов(† 1928 · 99 г.)
Лекар от Елена, французки възпитаник, работил като околийски и хирург в родния си край. Посочван като прототип на литературни герои на Емилиян Станев.
21 август
след 299 дни
починал(а) д-р Иван Селимински(† 1867 · 160 г.)
Д-р Иван Селимински е български лекар-хирург, просветител и революционер от епохата на Възраждането. Роден с рождено име Йордан Христов, той съчетава медицинска кариера с активна национално-освободителна дейност.
30 август
след 308 дни
роден(а) д-р Иван Михайлов Панов(* 1834 · 193 г.)
Български лекар, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 5-та опълченска дружина. Известен с благотворителната си дейност и дарението на имота си на Берковската гимназия.
1 септември
след 310 дни
роден(а) д-р Юрдан Георгиев(* 1863 · 164 г.)
Български хирург, работил в Ловеч и Русе, известен с първата извършена в България нефростомия и с високата оценка на проф. Параскев Стоянов.
починал(а) д-р Спиридон Тодоров(† 1974 · 53 г.)
Д-р Спиридон Тодоров е български хирург, роден в лекарско семейство, работил последователно в Русе, Лом и Силистра. Известен е и с литературната си дейност – основава първия литературен кръжок за здравни работници в България.
6 септември
след 315 дни
роден(а) д-р Георги Вълкович Чалъков(* 1833 · 194 г.)
Български лекар-хирург, военен и болничен администратор, политик и дипломат. Роден в заможно одринско семейство, той съчетава медицинска кариера в Османската империя с активно участие в националноосвободителното движение и строежа на следосвобожденска България.
8 септември
след 317 дни
починал(а) Стефан Савов Бобчев(† 1940 · 87 г.)
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
13 септември
след 322 дни
починал(а) д-р Димитър Павлович(† 1911 · 116 г.)
Лекар и фармацевт, работил на границата между възрожденската и следосвобожденската епоха. Известен с редица новаторски приноси в медицината и фармацията в България.
24 септември
след 333 дни
починал(а) д-р Васил Берон(† 1909 · 118 г.)
Васил Берон е лекар, просветен деец и археолог с широки научни интереси в областта на медицината, биологията, историята, езикознанието, философията и археологията. Смята се за основоположник на научната медицинска литература в България.
починал(а) проф. д-р Гочо Симеонов Москов(† 1942 · 85 г.)
Български хирург, ръководител на катедрата по пропедевтика на хирургическите болести в Александровска болница и последовател на проф. Параскев Стоянов. Загива едва на 51 години от рак на дебелото черво.
26 септември
след 335 дни
роден(а) д-р Димитър Павлович(* 1834 · 193 г.)
Лекар и фармацевт, работил на границата между възрожденската и следосвобожденската епоха. Известен с редица новаторски приноси в медицината и фармацията в България.
1 октомври
след 340 дни
роден(а) д-р Михаил Калпаков(* 1847 · 180 г.)
Д-р Михаил П. Калпаков е търновски лекар и обществен деец, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 17-та руска пехотна дивизия. Известен търновски благодетел, чийто портрет се носи на празничното шествие на 22 март.
11 октомври
след 350 дни
починал(а) д-р Стефан Тодоров Козаров(† 1913 · 114 г.)
Стефан Тодоров Козаров е лекар, роден в Сливен, дипломиран в Киевския университет. Работи като ординатор и управител на болници в Сливен и Плевен, а по-късно е главен инспектор при Дирекция на народно здраве в София.
13 октомври
след 352 дни
роден(а) д-р Младен Желязков Бонев(* 1838 · 189 г.)
Лекар и обществен деец, поставил началото на организираната болнична хирургия във Видин. Участник в Руско-турската война и основател на тракийско преселническо дружество.
16 октомври
след 355 дни
починал(а) д-р Михаил Калпаков(† 1907 · 120 г.)
Д-р Михаил П. Калпаков е търновски лекар и обществен деец, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 17-та руска пехотна дивизия. Известен търновски благодетел, чийто портрет се носи на празничното шествие на 22 март.
20 октомври
след 359 дни
роден(а) д-р Съйко Съев(* 1876 · 151 г.)
Д-р Съйко Съев е лекар хирург, работил предимно в Ловеч, известен с развитието на хирургическото отделение в Ловешката болница и с активна обществена дейност.
24 октомври
след 363 дни
роден(а) д-р Димитър Стефанов Киранов(* 1859 · 168 г.)
Български военен лекар, ръководител на първата българска санитарна мисия в Манджурия по време на Руско-японската война (1904–1905 г.). Един от основателите на Българския лекарски съюз.
починал(а) д-р Георги Станойков Ефремов(† 1964 · 63 г.)
Български лекар, хирург и публицист, завеждащ хирургичното отделение на Кюстендилската болница. Като кмет на Кюстендил има заслуга за спасяването на местните евреи от депортиране.
Показани са 99 записа – общо 99.