Биография
д-рСтефан Хаджипенчев
15 април 1848 г. – 18 август 1913 г. · роден(а): Търново
Слушай биографията
Естествен глас на български език
Гласът е създаден от изкуствен интелект (ElevenLabs).
Лекари от Велико ТърновоЛекарите в Руско-турската война (1877–1878)Лекари, родени през XIX век
Български лекар от Търново, завършил медицина в Букурещ, известен с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Умира от холера след земетресението от 1913 г.
Стефан Хаджипенчев е роден на 15 април 1848 г. в Търново като второто от шестте деца на хаджи Пенчо Стоянов и Зафирица Пенчева. Завършва Медицинско училище в Букурещ, след което работи като лекар в родния си град до септември 1875 г., а след това като ординатор в болници в Галац и Букурещ. Титлата „Доктор по медицина и хирургия“ получава през 1877 г. От 1878 г. е лекар на свободна практика в Търново, а следващата година е назначен за търновски окръжен лекар. Заедно с д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов е считан за основател на болницата в Търново. По време на Сръбско-българската война лекува като хирург ранени в Софийската държавна болница и е награден с орден „Св. Александър“ V степен. През 1886 г. организира санитарен лагер при село Добри дял и спира холерната епидемия в Търново, за което е награден със златен кръст. По време на Балканската война ръководи дейност в Търновската разпределителна болница и като председател на Червения кръст. Умира от холера на 18 август 1913 г., след като домът му е разрушен от земетресение и е принуден да живее при лоши хигиенни условия.
Основни приноси
- Овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. чрез организиране на санитарен лагер-изолатор при село Добри дял
- Съосновател на болницата в Търново заедно с д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов
- Хирургично лечение на ранени войници по време на Сръбско-българската война в Софийската държавна болница
- Председател на Червения кръст и поддържане на подкрепителен пункт при търновската гара по време на Балканската война
- Подпомагане на брат си Йордан Хаджипенчев – впоследствие считан за основател на аптечното дело в България
Често задавани въпроси
Кога и къде е роден д-р Стефан Хаджипенчев?
Д-р Стефан Хаджипенчев е роден на 15 април 1848 г. в Търново. Той е второто от шестте деца на хаджи Пенчо Стоянов и Зафирица Пенчева.
С какво е известен д-р Стефан Хаджипенчев?
Известен е с успешното овладяване на холерната епидемия в Търново през 1886 г. Тогава организира санитарен лагер при село Добри дял и за това е награден със златен кръст.
Къде е учил и къде е работил д-р Стефан Хаджипенчев?
Д-р Стефан Хаджипенчев завършва Медицинско училище в Букурещ. Работи като лекар в Търново, като ординатор в болници в Галац и Букурещ, а от 1879 г. е търновски окръжен лекар.
Какви са приносите на д-р Стефан Хаджипенчев?
Заедно с д-р Стат Антонов и д-р Алекси Христов е считан за основател на болницата в Търново. По време на Сръбско-българската война лекува като хирург ранени в Софийската държавна болница, а по време на Балканската война е председател на Червения кръст и ръководи дейност в Търновската разпределителна болница.
Как умира д-р Стефан Хаджипенчев?
Д-р Стефан Хаджипенчев умира от холера на 18 август 1913 г. Преди това домът му е разрушен от земетресение и той е принуден да живее при лоши хигиенни условия.
Отговорите са съставени от текста на биографията.
Вижте също
- д-р Асен Шишманов1848 – 1894
Лекар от знатния Шишманов род, роден в Банат, завършил медицина във Виена. Работи в България след Освобождението, а по-късно практикува в Смирна и Цариград, като се проявява като пионер на хирургията и голям филантроп.
- д-р Георги Сарафов1848 – 1915
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската (1876) и Руско-турската война като лекар на румънска част, по-късно председател на Българския Червен кръст и кмет на София.
- д-р Иван Славков1848 – ?
Български лекар, завършил медицина в Букурещ, участник в Руско-турската война (1877–1878) и един от основателите на Българското медицинско дружество.
- д-р Константин Иванов Везенков1848 – края на 1878 г.
Български лекар и опълченец, участвал в Руско-турската война (1877–1878) като военен лекар на III-та опълченска дружина. Прославя се с лична намеса в отбраната на Шипка на 23 август, като повежда ранени в щикова контраатака.
Споделете
Картата се показва автоматично, когато споделите линка.
