Тема · 47 биографии
Хирурзи
Български хирурзи от XIX и XX век, описани в книгите на проф. д-р Георги Байчев.
- д-р Христо Аджаров1871 – 1960
Пловдивски хирург, началник на хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница в продължение на почти три десетилетия. Участник в трите поредни войни и основател на Пловдивската масонска ложа „Слънце“.
- д-р Христо Димитров Атанасов1897 – ?
Български хирург, завършил медицина в Берлин, известен с работата си в Католическата болница в Пловдив и с оригиналните си оперативни методи в областта на гръдната и коремната хирургия.
- д-р Роберт Юрьевич Берзин1887 – 1950
Латвийски хирург, старши ординатор и водеща фигура в болницата на Руския червен кръст в София, известен с широка оперативна дейност и отлична репутация в България и извън нея.
- д-р Йордан Иванов Брадел1 април 1847 г. – 26 януари 1899 г.
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
- д-р Лука Иванов Ванков1857 – 25 юли 1931 г.
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
- д-р Юрдан Георгиев1 септември 1863 г. – 1932 г.
Български хирург, работил в Ловеч и Русе, известен с първата извършена в България нефростомия и с високата оценка на проф. Параскев Стоянов.
- д-р Иван Димитров Гребенаров1898 – 1958
Д-р Иван Димитров Гребенаров е български хирург, роден в Пловдив през 1898 г. Работи в Александровска болница и болницата на „Червен кръст“ в София, а по-късно като хирург в Стара Загора.
- д-р Светослав Джеров20 ноември 1899 г. – 21 декември 1980 г.
Варненски лекар-хирург, определян като „последният лекар-енциклопедист“. Дългогодишен ръководител на хирургичното отделение в Габрово и обществена фигура с широки културни интереси.
- д-р Григор Николов Драгиев1875 – 1954
Български хирург, специализирал в България и Виена при видни европейски хирурзи, работил като военен и болничен хирург, а след 1925 г. – в частна практика.
- д-р Георги Станойков Ефремов30 март 1883 г. – 24 октомври 1964 г.
Български лекар, хирург и публицист, завеждащ хирургичното отделение на Кюстендилската болница. Като кмет на Кюстендил има заслуга за спасяването на местните евреи от депортиране.
- д-р Георги Золотович1855 – 4 ноември 1927 г.
Български военен лекар и хирург, извършил първата овариотомия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и значима фигура в изграждането на военната медицина след Освобождението.
- д-р Мирон Василиевич Игнатиев1853 – 1909
Руски лекар от дворянско семейство, завършил с отличие в Санкт-Петербург, работил в България като окръжен лекар и хирург, след което се посвещава на психиатрията в Русия.
- д-р Крум Неофитов Камбосев1870 – 1935
Лекар хирург и гинеколог, завършил медицина в Нанси, Франция, работил дълги години в болницата в Сливен. Баща на д-р Стефан Камбосев.
- д-р Стефан Крумов Камбосев1900 – началото на февруари 1969 г.
Хирург, син на д-р Крум Камбосев, работил в болници в Шумен, Бургас и Сливен. Пръв в България извършил интраосеална остеосинтеза по метода на Кюнчер.
- д-р Иван Карамихайлов1866 – 26 май 1961 г.
Български хирург, роден в Шумен, специализирал във Виена, известен с военномедицинската си дейност и с признанието „Народен лекар“. Смятан за първия български хирург, удостоен с това звание.
- проф. д-р Иван Карамишев1910 – ?
Български хирург, работил предимно в Плевен, известен с въвеждането на нови оперативни методи и с музикалните си дарби като цигулар.
- д-р Димитър Киров Кирович1820 – 1905
Един от първите български лекари, военен хирург, участник в три войни и първи дипломатически агент на Княжество България в Сърбия.
- д-р Иван Георгиев Кожухаров1867 – 1958
Български хирург, специализирал при Теодор Билрот във Виена, с дългогодишна практика в Клементинска болница и собствена частна клиника в София.
- д-р Марко Костов1865 – ?
Военен хирург и обществен деятел, основоположник на фамилия Костови – шест поколения лекари. Работи дълги години в Стара Загора.
- д-р Димитър Петков Милев1898 – ?
Български хирург, преживял смъртна присъда по време на Владайското въстание, по-късно известен като отличен диагностик и поливалентен хирург.
- д-р Димитър Иванов Михайловски1864 – 1939
Български хирург, основоположник на пловдивската хирургична школа, завършил медицина и специализирал хирургия в Париж. Пръв в България извършил и публикувал редица хирургични интервенции.
- д-р Петко Иванов Момчилов22 май 1893 г. – 23 януари 1953 г.
Хирург, акушер-гинеколог и общественик от Ямбол, участвал като доброволец в три войни. Осъден на смърт по политически обвинения и реабилитиран посмъртно.
- д-р Христо Момчилов24 декември 1873 г. – 20 август 1928 г.
Лекар от Елена, французки възпитаник, работил като околийски и хирург в родния си край. Посочван като прототип на литературни герои на Емилиян Станев.
- д-р Мирчо Василев Морфов1872 – 1965
Български хирург, роден в Калофер, известен с изключителната си акуратност в оперативната работа. Пръв главен асистент на Катедрата по хирургична пропедевтика с оперативна медицина в София.
- проф. д-р Гочо Симеонов Москов8 януари 1891 г. – 24 септември 1942 г.
Български хирург, ръководител на катедрата по пропедевтика на хирургическите болести в Александровска болница и последовател на проф. Параскев Стоянов. Загива едва на 51 години от рак на дебелото черво.
- д-р Тодор Кочев Недков22 юни 1864 г. – 11 май 1933 г.
Плевенски хирург, ръководил хирургичното отделение на Плевенската държавна болница в периода на войните за Национално обединение. Развива болничната база и медицинската организация при тежки военни условия.
- д-р Александър Маринов Недялков7 март 1879 г. – 1967 г.
Български хирург и балнеолог, специализирал в борбата с костно-ставната и лимфната туберкулоза при деца. Дългогодишен управител на Варненския морски детски санаториум и автор на близо 200 научни публикации.
- д-р Тома Ненов14 август 1885 г. – 1963 г.
Хирург и главен лекар на Хасковската болница, известен с това, че залага цялото си имущество като гаранция за спасителен заем за болницата по време на финансовата криза от 1933 г.
- д-р Марко Павлов1784 – 5 януари 1864 г.
Първият дипломиран български лекар, военнополеви хирург в Наполеоновата армия. Открива първата аптека на територията на днешна България – в Търново през 1823 г.
- д-р Ангел Димитров Пискюлиев15 август 1845 г. – 9 март 1935 г.
Лекар, книжовник и общественик, д-р Ангел Димитров Пискюлиев е един от основателите на Варненското медицинско дружество и два мандата кмет на Варна. Работи като хирург, публикува медицински и обществени трудове и е известен с книжовната и преводаческата си дейност.
- д-р Павел Яковлевич Пясецки26 октомври 1843 г. – 6 март 1920 г.
Руски военен хирург, пътешественик и художник, работил в габровската болница по време на Руско-турската война. Автор на книгата „Два месеца в Габрово“.
- д-р Стоян Радославов13 февруари 1838 г. – 1919 г.
Български лекар, хирург и обществен деец, приятел на Алеко Константинов и прототип на лекаря от пътеписа „До Чикаго и назад“. Дългогодишен управител на Русенската първокласна болница.
- д-р Иван Владимиров Руменов20 юни 1914 г. – 28 март 1994 г.
Български хирург, известен като „хирургът на безнадеждните случаи“, автор на оперативни методи в коремната хирургия и на 174 научни публикации. Работи в редица болници в страната, включително „Пирогов“ и Ямболската болница.
- д-р Иван Селимински24 декември 1799 г. – 21 август 1867 г.
Д-р Иван Селимински е български лекар-хирург, просветител и революционер от епохата на Възраждането. Роден с рождено име Йордан Христов, той съчетава медицинска кариера с активна национално-освободителна дейност.
- д-р Теодоси Смядовски1909 – 1983
Д-р Теодоси Смядовски е син на д-р Стефан Смядовски, специалист хирург, въвел големи гръдни операции в Шумен. Заедно с д-р Чанков извършва първата дясна лобектомия по повод на кавернозна белодробна туберкулоза.
- д-р Съйко Съев20 октомври 1876 г. – 27 октомври 1933 г.
Д-р Съйко Съев е лекар хирург, работил предимно в Ловеч, известен с развитието на хирургическото отделение в Ловешката болница и с активна обществена дейност.
- д-р Христо Тантилов1871 – 1944
Христо Тантилов е роден в Карлово през 1871 г. и е определян като „първият обособен хирург-ортопед у нас“. Завършва медицина в Монпелие и специализира хирургия и ортопедия в Лондон, Париж и Виена.
- д-р Иван Иванов Теодоров1856 – 12 февруари 1934 г.
Д-р Иван Иванов Теодоров е хирург, работил в редица болници в България, съосновател на първата частна физиотерапевтична лечебница в страната и автор на първите книги по морелечение у нас.
- д-р Спиридон Тодоров31 януари 1901 г. – 1 септември 1974 г.
Д-р Спиридон Тодоров е български хирург, роден в лекарско семейство, работил последователно в Русе, Лом и Силистра. Известен е и с литературната си дейност – основава първия литературен кръжок за здравни работници в България.
- д-р Валентина Транен1897 – 1990
Д-р Валентина Транен е първата жена хирург в България и първата лекарка – ръководител на хирургично отделение в страната. Дъщеря на лекарската фамилия Транен от Плевен.
- д-р Георги Константинов Хаканов1851 – 28 май 1899 г.
Български лекар хирург, пионер в костната и онкологичната хирургия в България, участник в Руско-турската и Сръбско-българската война.
- д-р Алекси Христов1849 – 8 март 1913 г.
Габровски лекар от рода Палаузови, завършил медицина в Москва, участник в Руско-турската война и дългогодишен хирург и управител на болници в следосвобожденска България.
- д-р Димитър Церовски1894 – 1975
Д-р Димитър Церовски е търновски лекар с многостранна медицинска практика – хирург, интернист и инфекционист. Известен е като първия неврохирург в Търново.
- д-р Боян Николов Чакалов
Д-р Боян Чакалов е лекар хирург, установил практика в Павликени след завръщането си от Женева, и основател на втората Народна кооперативна болница в България.
- д-р Георги Вълкович Чалъков6 септември 1833 г. – 26 февруари 1892 г.
Български лекар-хирург, военен и болничен администратор, политик и дипломат. Роден в заможно одринско семейство, той съчетава медицинска кариера в Османската империя с активно участие в националноосвободителното движение и строежа на следосвобожденска България.
- д-р Стоян Иванов Чомаков1819 – 23 ноември 1893 г.
Д-р Стоян Иванов Чомаков е известен лекар хирург, общественик и виден борец за църковна независимост. Смятан е за първия професионален български политик.
- д-р Капитон Г. Юриев1851 – 1927
Руски лекар хирург, първи управител на болницата в Разград (1879–1880), близък приятел на Захари Стоянов и участник в Съединението.
Още теми
По специалност