Биографичен указател
Лекарите, представени в книгите – подредени по фамилия, с препратки към страниците, на които разказът за тях започва.
Вижте и по теми: градове, специалности, епохи и Руско-турската война.
Намерени: 109
1871 – 1960
Пловдивски хирург, началник на хирургичното отделение на Пловдивската държавна болница в продължение на почти три десетилетия. Участник в трите поредни войни и основател на Пловдивската масонска ложа „Слънце“.
Лекари мечтатели
Прочетете повече за Христо Аджаров1844 – 21 март 1926 г.
Търновски лекар, известен като последния търновец, превързал Васил Левски. Участник в националноосвободителното движение и в медицинската дейност по време на Руско-турската война.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Стат АнтоновЛекарка, съпруга на д-р Марко Костов и съосновоположничка на фамилия Костови – шест поколения лекари. Работи в частната болница на съпруга си в Стара Загора.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Съба Асенова-Костова1897 – ?
Български хирург, завършил медицина в Берлин, известен с работата си в Католическата болница в Пловдив и с оригиналните си оперативни методи в областта на гръдната и коремната хирургия.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Христо Димитров Атанасов10 март 1821 г. – 9 март 1892 г.
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Георги Атанасович23 ноември 1851 г. – 16 февруари 1927 г.
Литовски лекар, прекарал около 25 години в България, където работи като окръжен и околийски лекар и допринася за здравното дело и медицинската наука. След завръщането си в Литва изиграва важна роля в националното ѝ възраждане.
Лекари мечтатели
Прочетете повече за Йонас Басанавичус1887 – 1950
Латвийски хирург, старши ординатор и водеща фигура в болницата на Руския червен кръст в София, известен с широка оперативна дейност и отлична репутация в България и извън нея.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Роберт Юрьевич Берзин1824 – 24 септември 1909 г.
Васил Берон е лекар, просветен деец и археолог с широки научни интереси в областта на медицината, биологията, историята, езикознанието, философията и археологията. Смята се за основоположник на научната медицинска литература в България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Васил Берон12 декември 1844 г. – 24 май 1921 г.
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Паскал Бисеров20 януари 1853 г. – 8 септември 1940 г.
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Стефан Савов БобчевБългарски лекар, роден в Шумен, назначен за лекар на Първа опълченска дружина по време на Руско-турската война (1877–1878). Участва в ключови бойни действия по време на войната.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Андрей Богданов12 юни 1902 г. – 13 декември 1971 г.
Бойчо Бойчев е един от основателите на българската ортопедия и травматология. Директор е на първата самостоятелна клиника по ортопедия и травматология в България и създател на собствена научна школа.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Бойчо Бойчев Бойчев1837 – 18 юни 1882 г.
Главен лекар на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878) и първи главен лекар на Българската земска войска. Смята се за основоположник на българската военна медицина.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Константин Борисов Бонев13 октомври 1838 г. – ноември 1904 г.
Лекар и обществен деец, поставил началото на организираната болнична хирургия във Видин. Участник в Руско-турската война и основател на тракийско преселническо дружество.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Младен Желязков Бонев1 април 1852 г. – 14 януари 1937 г.
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Стефан Христов Бочаров1 април 1847 г. – 26 януари 1899 г.
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Йордан Иванов Брадел1857 – 25 юли 1931 г.
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Лука Иванов Ванков1848 – края на 1878 г.
Български лекар и опълченец, участвал в Руско-турската война (1877–1878) като военен лекар на III-та опълченска дружина. Прославя се с лична намеса в отбраната на Шипка на 23 август, като повежда ранени в щикова контраатака.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Константин Иванов Везенков15 август 1841 г. – 19 януари 1890 г.
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Стойко Йорданов Гаев1 септември 1863 г. – 1932 г.
Български хирург, работил в Ловеч и Русе, известен с първата извършена в България нефростомия и с високата оценка на проф. Параскев Стоянов.
Лекари мечтатели
Прочетете повече за Юрдан Георгиев1898 – 1958
Д-р Иван Димитров Гребенаров е български хирург, роден в Пловдив през 1898 г. Работи в Александровска болница и болницата на „Червен кръст“ в София, а по-късно като хирург в Стара Загора.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Иван Димитров Гребенаров20 ноември 1899 г. – 21 декември 1980 г.
Варненски лекар-хирург, определян като „последният лекар-енциклопедист“. Дългогодишен ръководител на хирургичното отделение в Габрово и обществена фигура с широки културни интереси.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Светослав Джеров1853 – 1909
Български лекар, завършил медицина в Цариград, участвал в Руско-турската война първоначално в османската армия на Кавказкия фронт, а после в руска военнополева болница.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Петко Димитров1875 – 1954
Български хирург, специализирал в България и Виена при видни европейски хирурзи, работил като военен и болничен хирург, а след 1925 г. – в частна практика.
Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Григор Николов ДрагиевАнонимно измерване и Google Analytics?Разрешавате ли анонимно измерване? Ще запазим случаен идентификатор в бисквитка, за да броим всеки браузър само веднъж за книга, и бисквитки на Google Analytics за статистика на посещенията. Четенето и изтеглянето работят и без съгласие. Подробности