Биографичен указател
Лекарите, представени в книгите – подредени по фамилия, с препратки към страниците, на които разказът за тях започва.
Вижте и по теми: градове, специалности, епохи и Руско-турската война.
Намерени: 46
1844 – 21 март 1926 г.
Търновски лекар, известен като последния търновец, превързал Васил Левски. Участник в националноосвободителното движение и в медицинската дейност по време на Руско-турската война.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Стат Антонов10 март 1821 г. – 9 март 1892 г.
Български лекар, роден в Свищов, участник в Руско-турската война (1877–1878) и първи министър на народното просвещение в Княжество България. Оставя значително медицинско и обществено наследство.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Георги Атанасович1824 – 24 септември 1909 г.
Васил Берон е лекар, просветен деец и археолог с широки научни интереси в областта на медицината, биологията, историята, езикознанието, философията и археологията. Смята се за основоположник на научната медицинска литература в България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Васил Берон12 декември 1844 г. – 24 май 1921 г.
Български лекар и военен медик, участник в Освободителната война (1877–1878) като военен лекар в румънската армия при обсадата на Плевен. След войната е първи управител на Русенската окръжна болница.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Паскал Бисеров20 януари 1853 г. – 8 септември 1940 г.
Стефан Савов Бобчев е български публицист, юрист и обществен деец, участвал в Руско-турската война като военен кореспондент и чиновник в руската администрация. Смятан е за първия летописец на войната от 1877–1878 г.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Стефан Савов БобчевБългарски лекар, роден в Шумен, назначен за лекар на Първа опълченска дружина по време на Руско-турската война (1877–1878). Участва в ключови бойни действия по време на войната.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Андрей Богданов1837 – 18 юни 1882 г.
Главен лекар на Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877–1878) и първи главен лекар на Българската земска войска. Смята се за основоположник на българската военна медицина.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Константин Борисов Бонев1 април 1852 г. – 14 януари 1937 г.
Български военен лекар, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, достигнал до звание генерал-майор и главен лекар на Българската армия.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Стефан Христов Бочаров1 април 1847 г. – 26 януари 1899 г.
Български лекар-хирург, внук на възрожденеца Хаджи Йордан Брадата. Работи в Sofia след Освобождението и допринася за развитието на хирургията и съдебната медицина в България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Йордан Иванов Брадел1857 – 25 юли 1931 г.
Български военен лекар и хирург, участник в Руско-турската война, инициатор за създаването на Български лекарски съюз и пръв редактор на неговите „Летописи“.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Лука Иванов Ванков1848 – края на 1878 г.
Български лекар и опълченец, участвал в Руско-турската война (1877–1878) като военен лекар на III-та опълченска дружина. Прославя се с лична намеса в отбраната на Шипка на 23 август, като повежда ранени в щикова контраатака.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Константин Иванов Везенков15 август 1841 г. – 19 януари 1890 г.
Български лекар от епохата на Възраждането, участник в три войни и депутат в Учредителното събрание. Работи като военен и губернски лекар, организатор на медицинското дружество във Варна.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Стойко Йорданов Гаев1853 – 1909
Български лекар, завършил медицина в Цариград, участвал в Руско-турската война първоначално в османската армия на Кавказкия фронт, а после в руска военнополева болница.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Петко Димитров1849 – 2 юли 1912 г.
Свищовски лекар, участвал като доброволец в Сръбско-турската и Руско-турската война, основател на болницата в Плевен и неин многократен управител, известен с щедри дарения за образование и здравеопазване.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Алекси Друмев1853 – 1908
Д-р Панайот Жечев е български лекар от епохата на Възраждането, участник в Сръбско-турската и Руско-турската война, впоследствие виден деец на здравеопазването в следосвобожденска България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Панайот Жечев1848 – 1902
Стойчо Христов Загорски е първият български лекар на длъжността градски лекар в Севлиево, революционен деец и военен лекар, участвал в Руско-турската война като лекар към Румънския Червен кръст.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Стойчо Христов Загорски1855 – 4 ноември 1927 г.
Български военен лекар и хирург, извършил първата овариотомия в България, един от основателите на Българския лекарски съюз и значима фигура в изграждането на военната медицина след Освобождението.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели
Прочетете повече за Георги Золотович4 април 1845 г. – 12 юни 1922 г.
Д-р Димитър Калевич е първият български психиатър, участник в Руско-турската война като дружинен лекар в румънската армия и дългогодишен началник на психиатричното отделение в Александровска болница.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Димитър Калевич1 октомври 1847 г. – 16 октомври 1907 г.
Д-р Михаил П. Калпаков е търновски лекар и обществен деец, участник в Руско-турската война (1877–1878) като лекар на 17-та руска пехотна дивизия. Известен търновски благодетел, чийто портрет се носи на празничното шествие на 22 март.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Михаил Калпаков1840 – 10 февруари 1905 г.
Български лекар, обществен и политически деец, участник в Руско-турската война и в изготвянето на Санстефанския мирен договор. След Освобождението е народен представител и участва в изработването на Търновската конституция.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Васил Кочев Караконьовски1820 – 1905
Един от първите български лекари, военен хирург, участник в три войни и първи дипломатически агент на Княжество България в Сърбия.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878) · Лекари мечтатели II
Прочетете повече за Димитър Киров Кирович1846 – октомври 1908 г.
Димо Стойчев Куюмджиев е лекар и революционен деец от Възраждането, завършил Имперското медицинско училище в Истанбул под чуждо име. Участва в Сръбско-турската и Руско-турската война, след което работи като лекар и аптекар в България.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Димо Стойчев Куюмджиев1851 – 5 април 1907 г.
Христо Лекарски е поборник от възрожденска фамилия, два пъти прекъснал медицинското си следване заради участие в освободителни войни. След Освобождението се реализира като общественик и дългогодишен кмет на Кюстендил.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Христо ЛекарскиПървият дипломиран лекар в Разград, практикувал там преди и по времето на Освобождението. Син на д-р Марко Павлов, един от първите лекари по българските земи.
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
Прочетете повече за Харалампи МарковАнонимно измерване и Google Analytics?Разрешавате ли анонимно измерване? Ще запазим случаен идентификатор в бисквитка, за да броим всеки браузър само веднъж за книга, и бисквитки на Google Analytics за статистика на посещенията. Четенето и изтеглянето работят и без съгласие. Подробности