Back to book
Dreamer Doctors
64%
Anonymous measurement and Google Analytics? Details
2 3
РЕЦЕНЗИЯ
Уважаеми читателю, през тази година се навършват 90 години от създаването на
Българското хирургическо дружество. Този факт бе повод да потърся информация за
неговите създатели през 1934 г. проф. Параскев Стоянов и проф. Александър Стани-
шев. В ръцете ми попадна новата книга на проф. Георги Байчев и д-р Ненад Цонев-
ски „Лекари мечтатели“. Българската хирургия няма един основоположник, но има
плеяда от български лекари, завършили на запад или в Букурещ, Истанбул, Русия,
които поставят основите след освобождението от Османско робство през 1878 г.
Книгата е събрала биографиите на редица изтъкнати български хирурзи от следос-
вобожденска България, ми дава основание да изпитвам чувство на гордост, че са съ-
ществували и работели такива хора. Пътят, който те извървяват през годините,
е пример за родолюбие, възрожденски дух, благотворителност – път, белязан често
от несправедливостите на времето, в което живеят някои от тях. Какъв по-голям
пример за дълг пред Отечеството е завръщането на някои в България и участието
им във войните за освобождение и независимост на България, като военни лекари.
Специализацията в чужбина на редица български хирурзи става основа за разви-
тието на модерната българска хирургия в университетските клиники в София.
Не мога да не спомена приноса на д-р Асен Петров, който въвежда правилата
за асептика и антисептика и дезинфекция на оперативното поле само няколко
месеца след въвеждането им в света, отстранява целия ляв дял на черния дроб
за ехинокок на черния дроб през 1909 г., става един от основоположниците за съз-
даването на Медицинския факултет в София. Впечатляващи са енциклопедичните
познания и изследвания на проф. Параскев Стоянов, първия професор по хирургия в
новосъздадения Медицински факултет в София през 1918 г. Това е един малък при-
мер за значимостта на делото на всички герои от монографията на проф. Байчев.
Тук е мястото да благодарим и изкажем възхищението си от този наистина се-
риозен труд, който ме накара да се почувствам горд, че сме наследници на такива
забележителни и достойни български лекари.
Проф. Никола Владов, д.м.н. FACS, FASGO
Председател на Българското хирургическо дружество
„Няма безсмъртие – всичко е памет.“
И В А Н З Д Р А В К О В
РЕЦЕНЗИЯ
Уважаеми читателю, през тази година се навършват 90 години от създаването на
Българското хирургическо дружество. Този факт бе повод да потърся информация за
неговите създатели през 1934 г. проф. Параскев Стоянов и проф. Александър Стани-
шев. В ръцете ми попадна новата книга на проф. Георги Байчев и д-р Ненад Цонев-
ски „Лекари мечтатели“. Българската хирургия няма един основоположник, но има
плеяда от български лекари, завършили на запад или в Букурещ, Истанбул, Русия,
които поставят основите след освобождението от Османско робство през 1878 г.
Книгата е събрала биографиите на редица изтъкнати български хирурзи от следос-
вобожденска България, ми дава основание да изпитвам чувство на гордост, че са съ-
ществували и работели такива хора. Пътят, който те извървяват през годините,
е пример за родолюбие, възрожденски дух, благотворителност – път, белязан често
от несправедливостите на времето, в което живеят някои от тях. Какъв по-голям
пример за дълг пред Отечеството е завръщането на някои в България и участието
им във войните за освобождение и независимост на България, като военни лекари.
Специализацията в чужбина на редица български хирурзи става основа за разви-
тието на модерната българска хирургия в университетските клиники в София.
Не мога да не спомена приноса на д-р Асен Петров, който въвежда правилата
за асептика и антисептика и дезинфекция на оперативното поле само няколко
месеца след въвеждането им в света, отстранява целия ляв дял на черния дроб
за ехинокок на черния дроб през 1909 г., става един от основоположниците за съз-
даването на Медицинския факултет в София. Впечатляващи са енциклопедичните
познания и изследвания на проф. Параскев Стоянов, първия професор по хирургия в
новосъздадения Медицински факултет в София през 1918 г. Това е един малък при-
мер за значимостта на делото на всички герои от монографията на проф. Байчев.
Тук е мястото да благодарим и изкажем възхищението си от този наистина се-
риозен труд, който ме накара да се почувствам горд, че сме наследници на такива
забележителни и достойни български лекари.
Проф. Никола Владов, д.м.н. FACS, FASGO
Председател на Българското хирургическо дружество
„Няма безсмъртие – всичко е памет.“
И В А Н З Д Р А В К О В
Page 2 of 89