Back to book
Bulgarian Physicians in the Russo-Turkish War (1877–1878)
68%
Anonymous measurement and Google Analytics? Details
105
севлиевци, през 1870 г. основава читалище „Росица“. Пръв председател е на
местния революционен комитет, създаден от Васил Левски.
След неуспеха на Априлското въстание е заподозрян от турските власти
в революционна дейност. Д-р Загорски се връща в Румъния, където защитава
докторска дисертация „Върху причините и разпространението на сифилиса в
севлиевския край“. По време на Руско-турската война се включва като лекар
в състава на Румънския Червен кръст.
След завръщането си в България работи като старши лекар и директор
на Варненската първостепенна болница (1880–1882 г.), след което е приет
на военна служба и назначен за началник на Фелдшерското военно училище
в София (1882–1884 г.). Като военен лекар участва в Сръбско-българската
война (1885 г.). След заминаването на княз Александър Батенберг е придво-
рен лекар към Двореца (1883–1886 г.). До 1897 г. е военен лекар, а след това
– частнопрактикуващ.17,84
Член-основател е на Първото българско лекарско дружество. Член е на
Пети и Седми медицински съвет. Освен редица проучвания, свързани със
сифилиса, има публикации „За ангината – дифтерийна и дифтериоидна“ и
„Няколко думи върху шарката“. Запознат още от студентските си години с
франкмасонството, е въведен в ложа „Братство“ с трета степен и избран
за неин библиотекар.
Умира през 1902 година.
севлиевци, през 1870 г. основава читалище „Росица“. Пръв председател е на
местния революционен комитет, създаден от Васил Левски.
След неуспеха на Априлското въстание е заподозрян от турските власти
в революционна дейност. Д-р Загорски се връща в Румъния, където защитава
докторска дисертация „Върху причините и разпространението на сифилиса в
севлиевския край“. По време на Руско-турската война се включва като лекар
в състава на Румънския Червен кръст.
След завръщането си в България работи като старши лекар и директор
на Варненската първостепенна болница (1880–1882 г.), след което е приет
на военна служба и назначен за началник на Фелдшерското военно училище
в София (1882–1884 г.). Като военен лекар участва в Сръбско-българската
война (1885 г.). След заминаването на княз Александър Батенберг е придво-
рен лекар към Двореца (1883–1886 г.). До 1897 г. е военен лекар, а след това
– частнопрактикуващ.17,84
Член-основател е на Първото българско лекарско дружество. Член е на
Пети и Седми медицински съвет. Освен редица проучвания, свързани със
сифилиса, има публикации „За ангината – дифтерийна и дифтериоидна“ и
„Няколко думи върху шарката“. Запознат още от студентските си години с
франкмасонството, е въведен в ложа „Братство“ с трета степен и избран
за неин библиотекар.
Умира през 1902 година.
Page 105 of 174