Към книгата
Лекари мечтатели
64%
Анонимно измерване и Google Analytics? Подробности
4 5
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Развитието на хирургията има дълга предистория, със своите значими фигу-
ри и своите върхове. Това важи и за българската хирургия.
За разлика от някои други медицински специалности, нашата съвременна
хирургия няма свой единствен основоположник. Като наука и практика в
следосвобожденска България тя се оформя благодарение на усилията на пър-
вите ни най-изтъкнати хирурзи – Димитър Моллов, Асен Петров, Параскев
Стоянов и др.
Мнозина от тях биха представлявали чест за всяка наука, защото в рамки-
те на собствените си скромни 3-4 десетилетия активна дейност, изпълнени
с всеотдайност, трудности и романтизъм, в тогавашните условия, с почти
примитивен инструментариум, от днешна гледна точка, вършат често чу-
деса с пациентите си, а в замяна понякога получават огорчения не само от
обществото, но и от собствените си колеги.17
В съвременната ни медицинска литература има няколко изследвания за ис-
торията на хирургията у нас, в които е проследена професионалната карие-
ра на известни лекари, но се знае малко за тяхната лична съдба. На фона на
историческото развитие на България, за съжаление, делото и животът на
мнозина от тях са обречени на забвение.
„Оставам с надеждата, че изследванията върху историята на българската
хирургия ще продължат и че тази книга ще се дописва от идните поколения
български хирурзи...“, пише през април 2003 година доц. д-р Димитър Трифонов
в предговора си към монографията на М. Петров и А. Чакъров „Създаване и
развитие на българската хирургия до 1978 година“.40
Освен тази книга, за настоящето издание са ползвани данни от трудовете
на Д. Дамянов и Т. Найденов („Книга за българските хирурзи“, 2006 г.) и на
Д. Дамянов и М. Апостолов („История на хирургията в България“, 2007 г.)
Цитирана е мемоарна литература на някои от разглежданите лекари, спо-
мени на тяхните близки и сътрудници, както и публикации в тогавашни ме-
На нашите родители и учители –
С благодарност!
А В Т О Р И Т Е
ВМЕСТО ПРЕДГОВОР
Развитието на хирургията има дълга предистория, със своите значими фигу-
ри и своите върхове. Това важи и за българската хирургия.
За разлика от някои други медицински специалности, нашата съвременна
хирургия няма свой единствен основоположник. Като наука и практика в
следосвобожденска България тя се оформя благодарение на усилията на пър-
вите ни най-изтъкнати хирурзи – Димитър Моллов, Асен Петров, Параскев
Стоянов и др.
Мнозина от тях биха представлявали чест за всяка наука, защото в рамки-
те на собствените си скромни 3-4 десетилетия активна дейност, изпълнени
с всеотдайност, трудности и романтизъм, в тогавашните условия, с почти
примитивен инструментариум, от днешна гледна точка, вършат често чу-
деса с пациентите си, а в замяна понякога получават огорчения не само от
обществото, но и от собствените си колеги.17
В съвременната ни медицинска литература има няколко изследвания за ис-
торията на хирургията у нас, в които е проследена професионалната карие-
ра на известни лекари, но се знае малко за тяхната лична съдба. На фона на
историческото развитие на България, за съжаление, делото и животът на
мнозина от тях са обречени на забвение.
„Оставам с надеждата, че изследванията върху историята на българската
хирургия ще продължат и че тази книга ще се дописва от идните поколения
български хирурзи...“, пише през април 2003 година доц. д-р Димитър Трифонов
в предговора си към монографията на М. Петров и А. Чакъров „Създаване и
развитие на българската хирургия до 1978 година“.40
Освен тази книга, за настоящето издание са ползвани данни от трудовете
на Д. Дамянов и Т. Найденов („Книга за българските хирурзи“, 2006 г.) и на
Д. Дамянов и М. Апостолов („История на хирургията в България“, 2007 г.)
Цитирана е мемоарна литература на някои от разглежданите лекари, спо-
мени на тяхните близки и сътрудници, както и публикации в тогавашни ме-
На нашите родители и учители –
С благодарност!
А В Т О Р И Т Е
Страница 3 от 89