Към книгата
Лекари мечтатели II
65%
Анонимно измерване и Google Analytics? Подробности
140 141
Д-Р ИВАН
РУМЕНОВ
„хирургът на безнадеждните случаи“
сер. Следват години във Втора градска болница и в хирургията на „Пирогов“.
През 1975 до 1981 г. завежда хирургичното отделение на Ямболската болница.
И тук оставя трайни следи, обусловени от голямата му ерудиция и широки
интереси в различни области на хирургията. Въвежда академичен стил на
работа, създава регионална секция на хирургическото дружество и организи-
ра научни конференции през 1977 и 1978 година. Пенсиониран продължава да
работи още пет години в болницата в Пирдоп, а след това е консултант на
обществени начала в Центъра по онкология в София.
Автор е на няколко оперативни метода от областта на коремната хи-
рургия, които са признати за рационализации. Методът му за гастректомия
при карцином на стомаха е високо оценен и рефериран в редица международ-
ни списания. Полиглот, владеещ четири езика, има 174 научни публикации, от
които 28 на английски, френски, руски и румънски език. Дълги години е член
на редакционната колегия на сп. „Хиругия“.(29,31)
Свързва живота си с д-р Йордана Бозвелиева, събития от живота му слу-
жат за създаването на художествения филм „Още нещо за любовта“ (2010 г.).
Независимо, че е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен и „Орден
на труда“ – златен, последните години от живота му минават в материална
оскъдица. След прекаран инфаркт и последващ инсулт, д-р Руменов умира на
28 - ми март 1994 година на 80-годишна възраст.
На погребението му на Централните софийски гробища църквата и пло-
щадът около нея са тесни за дошлите да го изпратят хора.
„Болният орган трябва да се отрже...“
Д-р Руменов
Иван Владимиров Руменов е роден на 20 -и юни 1914 година в Стара Заго-
ра, в семейството на военния лекар Владимир Руменов от Крушево и Люба
Кюлева, учителка и революционерка от Велес. За бойни заслуги по време на
войните за Национално обединение (1912 – 1918) баща му е произведен в чин
генерал и награден с орден „Св. Александър“ III и IV степен.
Младият Иван завършва Втора софийска мъжка гимназия през 1933 г. с
пълно отличие. Негов съученик и близък приятел от тези години е опер-
ният певец Борис Христов. По време на следването си по медицина, като
студент на разменни начала, учи по един семестър във Варшава (1936) и в
клиниката на проф. Шмиден във Франкфурт на Майн (1938). Дипломира се
през следващата година с теза върху рака на езика. Голямото му желание е
да специализира при проф. Александър Станишев и започва като доброволен
сътрудник при него. Асистира, дава дежурства и дори живее в клиниката.
През 1943 г. е мобилизиран в дивизионната болница в Битоля, а по - късно
(1944 – 1945 г.) е хирург на Първи санитарен влак и началник отделение на
Първа софийска местна болница.
След войната продължава да работи в Александровска болница, но през
1948 г. е интерниран в Бургас. В 1954 г. му е разрешено да се завърне в София
като началник на хирургичното отделение при градския онкологичен диспан-
Д-р Владимир
Руменов със
съпругата си
Люба Кюпева
Д-Р ИВАН
РУМЕНОВ
„хирургът на безнадеждните случаи“
сер. Следват години във Втора градска болница и в хирургията на „Пирогов“.
През 1975 до 1981 г. завежда хирургичното отделение на Ямболската болница.
И тук оставя трайни следи, обусловени от голямата му ерудиция и широки
интереси в различни области на хирургията. Въвежда академичен стил на
работа, създава регионална секция на хирургическото дружество и организи-
ра научни конференции през 1977 и 1978 година. Пенсиониран продължава да
работи още пет години в болницата в Пирдоп, а след това е консултант на
обществени начала в Центъра по онкология в София.
Автор е на няколко оперативни метода от областта на коремната хи-
рургия, които са признати за рационализации. Методът му за гастректомия
при карцином на стомаха е високо оценен и рефериран в редица международ-
ни списания. Полиглот, владеещ четири езика, има 174 научни публикации, от
които 28 на английски, френски, руски и румънски език. Дълги години е член
на редакционната колегия на сп. „Хиругия“.(29,31)
Свързва живота си с д-р Йордана Бозвелиева, събития от живота му слу-
жат за създаването на художествения филм „Още нещо за любовта“ (2010 г.).
Независимо, че е удостоен с орден „Кирил и Методий“ I степен и „Орден
на труда“ – златен, последните години от живота му минават в материална
оскъдица. След прекаран инфаркт и последващ инсулт, д-р Руменов умира на
28 - ми март 1994 година на 80-годишна възраст.
На погребението му на Централните софийски гробища църквата и пло-
щадът около нея са тесни за дошлите да го изпратят хора.
„Болният орган трябва да се отрже...“
Д-р Руменов
Иван Владимиров Руменов е роден на 20 -и юни 1914 година в Стара Заго-
ра, в семейството на военния лекар Владимир Руменов от Крушево и Люба
Кюлева, учителка и революционерка от Велес. За бойни заслуги по време на
войните за Национално обединение (1912 – 1918) баща му е произведен в чин
генерал и награден с орден „Св. Александър“ III и IV степен.
Младият Иван завършва Втора софийска мъжка гимназия през 1933 г. с
пълно отличие. Негов съученик и близък приятел от тези години е опер-
ният певец Борис Христов. По време на следването си по медицина, като
студент на разменни начала, учи по един семестър във Варшава (1936) и в
клиниката на проф. Шмиден във Франкфурт на Майн (1938). Дипломира се
през следващата година с теза върху рака на езика. Голямото му желание е
да специализира при проф. Александър Станишев и започва като доброволен
сътрудник при него. Асистира, дава дежурства и дори живее в клиниката.
През 1943 г. е мобилизиран в дивизионната болница в Битоля, а по - късно
(1944 – 1945 г.) е хирург на Първи санитарен влак и началник отделение на
Първа софийска местна болница.
След войната продължава да работи в Александровска болница, но през
1948 г. е интерниран в Бургас. В 1954 г. му е разрешено да се завърне в София
като началник на хирургичното отделение при градския онкологичен диспан-
Д-р Владимир
Руменов със
съпругата си
Люба Кюпева
Страница 71 от 81