Към книгата
Лекари мечтатели II
65%
Анонимно измерване и Google Analytics? Подробности
22 23
Стефан Христов Бочаров е роден на
1 - ви април 1852 г. в с. Бейковци, Еленско
в семейството на свещеник. Племенник е
на видния възрожденец и борец за църков-
на независимост Тодор Бурмов. Завърш-
ва Априлското класно училище в Габрово,
след което следва в Императорската
медико - хирургична академия в Санкт
Петербург ( 1872 – 1878 г.). Прекъсва об-
разованието си, за да участва като фел-
дшер в Сръбско - турската война ( 1876
г.). Асистира по време на операции на д-р
Димитър Моллов, оказва сериозна помощ
на ранени и болни доброволци и граждани,
като за проявен героизъм е награден със
сръбски медал „За храброст“. (8)
Д-Р СТЕФАН
БОЧАРОВ
от Десета опълченска дружина
до генерал-майор и главен лекар
на Българската армия
„Заразата е по-силна от меча“
Д-р Бочаров
Взема участие и в Руско-турската война ( 1877 – 1878 г.) като доброволец
в санитарния отряд на Руския Червен кръст във военната болница в Габро-
во. По време на отбранителните боеве на Шипка влиза в състава на Десета
дружина на Българското опълчение. Малки ампутации, промивки на рани и
хемостаза, превръзки са неговото ежедневие.
След 1881 година защитава дисертационен труд в Медико - хирургичната
академия в Санкт Петербург и получава научната степен „доктор по ме-
дицина“. През следващите две години специализира военна хигиена в Русия, а
след завръщането си в България през 1884 г., бива назначен за полкови лекар
и до пенсионирането си остава на служба във войската. През Сръбско -
българската война е помощник на главния лекар на българската армия – д-р
Моллов, с когото организират превързочните пунктове в Брезник, Сливница
и Цариброд. (8,41)
От 1898 г. е назначен за началник на Санитарното отделение на Военното
министерство. По същото време е и председател на Военно - санитарния
съвет, който през следващите години изготвя поредица от нормативни
документи, свързани с организацията и дейността на медицинската служба
в българската армия. Член е на управителния съвет на Българския червен
кръст ( 1905 – 1910 г.). По време на Балканските войни ( 1912 – 1913 г.) е
Стефан Христов Бочаров е роден на
1 - ви април 1852 г. в с. Бейковци, Еленско
в семейството на свещеник. Племенник е
на видния възрожденец и борец за църков-
на независимост Тодор Бурмов. Завърш-
ва Априлското класно училище в Габрово,
след което следва в Императорската
медико - хирургична академия в Санкт
Петербург ( 1872 – 1878 г.). Прекъсва об-
разованието си, за да участва като фел-
дшер в Сръбско - турската война ( 1876
г.). Асистира по време на операции на д-р
Димитър Моллов, оказва сериозна помощ
на ранени и болни доброволци и граждани,
като за проявен героизъм е награден със
сръбски медал „За храброст“. (8)
Д-Р СТЕФАН
БОЧАРОВ
от Десета опълченска дружина
до генерал-майор и главен лекар
на Българската армия
„Заразата е по-силна от меча“
Д-р Бочаров
Взема участие и в Руско-турската война ( 1877 – 1878 г.) като доброволец
в санитарния отряд на Руския Червен кръст във военната болница в Габро-
во. По време на отбранителните боеве на Шипка влиза в състава на Десета
дружина на Българското опълчение. Малки ампутации, промивки на рани и
хемостаза, превръзки са неговото ежедневие.
След 1881 година защитава дисертационен труд в Медико - хирургичната
академия в Санкт Петербург и получава научната степен „доктор по ме-
дицина“. През следващите две години специализира военна хигиена в Русия, а
след завръщането си в България през 1884 г., бива назначен за полкови лекар
и до пенсионирането си остава на служба във войската. През Сръбско -
българската война е помощник на главния лекар на българската армия – д-р
Моллов, с когото организират превързочните пунктове в Брезник, Сливница
и Цариброд. (8,41)
От 1898 г. е назначен за началник на Санитарното отделение на Военното
министерство. По същото време е и председател на Военно - санитарния
съвет, който през следващите години изготвя поредица от нормативни
документи, свързани с организацията и дейността на медицинската служба
в българската армия. Член е на управителния съвет на Българския червен
кръст ( 1905 – 1910 г.). По време на Балканските войни ( 1912 – 1913 г.) е
Страница 12 от 81