Към книгата
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
68%
Анонимно измерване и Google Analytics? Подробности
70
Успоредно с обществено-професионалната си дейност, д-р Моллов работи
като хирург в старата турска болница „Хамбарите“ (на мястото, където
по-късно е издигнат паметник мавзолей на княз Ал. Батемберг). Тук той
оперира активно – асистират му д-р Мирков, д-р Й. Брадел и д-р Шишманов.
През 1882 г. е главен лекар на София, а през 1883–1884 година е министър
на народното просвещение. По време на Сръбско-българската война (1885 г.)
е военнополеви хирург и началник на Западния санитарен отряд.5
През 1895 година д-р Моллов издава „Домашен лекар“, книга, която е и
първото ръководство у нас по обща медицина. В 409 страници, на достъ-
пен и същевременно научен за времето си стил той описва симптомите и
поведението при най-често срещаните болести от вътрешната медицина,
хирургията, инфекциите, токсикологията и други специалности. Специално
внимание е обърнато на бременноста и раждането, както и на първата
неотложна помощ при травми, изгаряния, измръзване и др. Доста от препо-
ръките на д-р Моллов звучат актуално и днес, като например за карцинома
на млечната жлеза той казва следното: „...щом се покаже твърда бучка в
гърдите, не трябва да се чака да опухнат подмишечните жлези и да се отвори
язва, а о време да дирим помощ от опитен лекар и се решим без двоумение на
операция...на време извършена тя дава много добри резултати.“
Д-р Моллов е един от инициаторите за основаването на Александровска
болница и първи председател на Български лекарски съюз. Благодарение на
дейността му в страната се откриват училища за медицински сестри и
фелдшери.
От 1895 до 1896 година е кмет на София, многократно е бил член на Вър-
ховния медицински съвет, както и в управата на Български Червен кръст.
Избиран е четирикратно за народен представител. Член е на Българското
книжовно дружество от 1881 година, а в периодите 1884–1898 г. и 1900–1911
г. е председател на Природо-медицинския му клон.
Въпреки огромната си натовареност сътрудничи на списанията „Меди-
цинска сбирка“, Медицински преглед“ и „Медицински напредък“. Основател е
на дружество „Свети Климент“, което издава и разпространява творби и
научни издания на наши и чуждестранни автори.5,21
Заедно със съпругата си Пелагия имат 4 деца: проф. д-р Васил Моллов
Успоредно с обществено-професионалната си дейност, д-р Моллов работи
като хирург в старата турска болница „Хамбарите“ (на мястото, където
по-късно е издигнат паметник мавзолей на княз Ал. Батемберг). Тук той
оперира активно – асистират му д-р Мирков, д-р Й. Брадел и д-р Шишманов.
През 1882 г. е главен лекар на София, а през 1883–1884 година е министър
на народното просвещение. По време на Сръбско-българската война (1885 г.)
е военнополеви хирург и началник на Западния санитарен отряд.5
През 1895 година д-р Моллов издава „Домашен лекар“, книга, която е и
първото ръководство у нас по обща медицина. В 409 страници, на достъ-
пен и същевременно научен за времето си стил той описва симптомите и
поведението при най-често срещаните болести от вътрешната медицина,
хирургията, инфекциите, токсикологията и други специалности. Специално
внимание е обърнато на бременноста и раждането, както и на първата
неотложна помощ при травми, изгаряния, измръзване и др. Доста от препо-
ръките на д-р Моллов звучат актуално и днес, като например за карцинома
на млечната жлеза той казва следното: „...щом се покаже твърда бучка в
гърдите, не трябва да се чака да опухнат подмишечните жлези и да се отвори
язва, а о време да дирим помощ от опитен лекар и се решим без двоумение на
операция...на време извършена тя дава много добри резултати.“
Д-р Моллов е един от инициаторите за основаването на Александровска
болница и първи председател на Български лекарски съюз. Благодарение на
дейността му в страната се откриват училища за медицински сестри и
фелдшери.
От 1895 до 1896 година е кмет на София, многократно е бил член на Вър-
ховния медицински съвет, както и в управата на Български Червен кръст.
Избиран е четирикратно за народен представител. Член е на Българското
книжовно дружество от 1881 година, а в периодите 1884–1898 г. и 1900–1911
г. е председател на Природо-медицинския му клон.
Въпреки огромната си натовареност сътрудничи на списанията „Меди-
цинска сбирка“, Медицински преглед“ и „Медицински напредък“. Основател е
на дружество „Свети Климент“, което издава и разпространява творби и
научни издания на наши и чуждестранни автори.5,21
Заедно със съпругата си Пелагия имат 4 деца: проф. д-р Васил Моллов
Страница 70 от 174