Към книгата
Българските медици в Руско-турската война (1877–1878)
68%
Анонимно измерване и Google Analytics? Подробности
56
ВАСИЛ
КАРАКОНЬОВСКИ
„първенствуващ борец за духовното
и политическото освобождение
на българския народ“
Васил Кочев Караконьовски е роден през 1840 г. в Ловеч. Негови братя са:
Марин Караконьовски – известен търговец и дарител и Борис Караконьовски
– историк, етнограф и картограф.
Остава от малък сирак. Първоначалното си образование получава в Ловеч.
Със съдействието на чичо си заминава за Белград, където завършва гимна-
зия. От 1859 г. е в Русия и завършва медицина в Московския университет.
През 1864 г. е назначен за лекар в руската болница в Цариград. Установява
връзки с посланика граф Игнатиев, печели доверието на дипломатическите
среди и благосклонността на турската власт. Открито заявява подкрепата
си за самостоятелна българска църква, заради което е поставен под дома-
шен арест.
Още през 1867 г. в писмо на Дякон Павел и Стефан Веркович е наречен „по-
кровител на българския народ“. Като лекар на руското консулство в Солун
чрез него се правят анонимни дарения за българския параклис „Св. Св. Кирил
и Методий“. Най-съществаните му медицински публикации от този период
са статиите „Няколко думи за холерата“, „За охтиката“, „Коклюш“ и др.
Д-р Караконьовски обръща внимание и на въпросите, свързани с храненето
ВАСИЛ
КАРАКОНЬОВСКИ
„първенствуващ борец за духовното
и политическото освобождение
на българския народ“
Васил Кочев Караконьовски е роден през 1840 г. в Ловеч. Негови братя са:
Марин Караконьовски – известен търговец и дарител и Борис Караконьовски
– историк, етнограф и картограф.
Остава от малък сирак. Първоначалното си образование получава в Ловеч.
Със съдействието на чичо си заминава за Белград, където завършва гимна-
зия. От 1859 г. е в Русия и завършва медицина в Московския университет.
През 1864 г. е назначен за лекар в руската болница в Цариград. Установява
връзки с посланика граф Игнатиев, печели доверието на дипломатическите
среди и благосклонността на турската власт. Открито заявява подкрепата
си за самостоятелна българска църква, заради което е поставен под дома-
шен арест.
Още през 1867 г. в писмо на Дякон Павел и Стефан Веркович е наречен „по-
кровител на българския народ“. Като лекар на руското консулство в Солун
чрез него се правят анонимни дарения за българския параклис „Св. Св. Кирил
и Методий“. Най-съществаните му медицински публикации от този период
са статиите „Няколко думи за холерата“, „За охтиката“, „Коклюш“ и др.
Д-р Караконьовски обръща внимание и на въпросите, свързани с храненето
Страница 56 от 174